27-28 септември, Концертна зала и ППМГ „Акад. Иван Ценов“
Всички събития от програмата са безплатни, но е необходимо предварително да заявите и изтеглите своите пропуски. В деня на събитията до залите ще се допускат зрители без предварителна резервация единствено при наличие на места в залите. Молим родителите да не резервират пропуски за себе си в работилниците за деца.
Внимание: След като изберете всички събития и бройките пропуски или билети, завършете поръчката и преди да излезете от страницата с поръчката, СВАЛЕТЕ ФАЙЛА С ПРОПУСКИ/БИЛЕТИ.
Космическа мисия с KUBO
13:30-14:15 ч. І Зала ЕНЕРГИЯ, ППМГ І работилница І 4–6 години
Малките астронавти ще програмират KUBO да изследва космоса и да стигне до
планетата със съкровище. Работилницата е подходяща за деца между 4 и 6 години, ще
направим първи стъпки в програмирането чрез игри и логически задачи.
Математическо приключение на морското дъно
15:30-16:15 ч. І Зала ЕНЕРГИЯ, ППМГ І работилница І 4–6 години
Децата ще помогнат на KUBO да се гмурне под водата, да открие морски създания и да
намери скрити перли. Работилницата е подходяща за деца между 4 и 6 години, които
познават числата.
Адаптация към климатичните промени и имунитет
15:30-16:35 ч. І Зала КОСМОС, Концертна зала І презентация І младежи, възрастни
Изменението на климата в световен мащаб и в частност България е много сериозна заплаха и последиците от него оказват въздействие върху различни аспекти на живота ни, в това число и върху нашето здраве. Екстремните метеорологични явления и най-вече екстремни горещи вълни и суши зачестяват, като температурите нарастват с между 2 до 3°С всяка година, а периодите на горещини и засушаване се удължават. Например в София през месец август тази година температурният рекорд е от 44°С на сянка, като температури между 32 до 36°С са наблюдавани почти 19 дни от месеца, което представлява 61% от всички дни в месеца. Въпреки, че вечер, температурите намаляват, през август тази година те са достигали средно до 17°С, което означава, че разликите в температурата през деня и нощта са средно между 15 и 17°С.
Въпреки че човешкото тяло има фини механизми за терморегулация и адаптация към външните промени, високите температури, големите температурни разлики в денонощието и удължените периоди на екстремни жеги, подлагат под огромен натиск физиологичното състояние на организма вкл. терморегулацията и имунната система. Механизмите на терморегулация в човешкото тяло контролират функцията на всички органи и система вкл. на респираторна, сърдечно-съдова и имунна система. Съществуват два основни механизма за регулация – един, индуциран от външни фактори, при който терморегулацията се стреми да поддържа постоянна температурата на тялото спрямо промени в средата и ендогенен или вътрешен, при който се подават сигнали от системите и органите и най-вече от имунната система за контрол върху температурата на тялото. Вътрешните механизми се включват когато сме болни и са част от процеса на възпаление, контролирано от имунната система. Например, при инфекция температурата на тялото трябва да се повиши, за да се премахне директно вирус и бактерия, да се активира имунитета и кръвта да се сгъсти, за да не могат
патогените да се разпространяват. Но как горещините и температурните вариации променят имунната система и вътрешните механизми на терморегулация? Доц. д-р Петя Димитрова ще даде примери за промените в имунитета при екстремни температурни и ще отговори на интересни въпроси: Защо вроденият имунитет е по-чувствителен на горещини от придобития? Могат ли вариациите в температурата вечер да повлияят имунната система и защо това може да е проблем за възрастни хора? Защо имунната система може да влоши състоянието на пациенти с диабет и сърдечно-съдови заболявания, когато времето е горещо? Защо въпреки, че има слънце и имунитетът е във върхова форма през лятото, инфекциите не намаляват?
От ледовете към лъчите: Радиоастрономически наблюдения на Слънцето от Българската антарктическа база
17:00-18:00 ч. І Зала КОСМОС, Концертна зала І презентация І младежи, възрастни
Чували ли сте за слънчевите изригвания? А знаете ли какви са циклите на активност на Слънцето? И как се наблюдават частиците, които то излъчва? Заповядайте да чуете за първия български полярен астрономически проект, който се осъществи по време на експедицията до Антарктида през 2024-25 г. лично от инж. д-р Ивайло Начев. Проектът се изпълнява съвместно от Техническия университет в София, Висшето военноморско училище във Варна и Националната обсерватория на Рожен. Основната цел е изучаване на въздействието на космическото време върху земната магнитосфера. Космическото време е клон от науката, който включва процесите на Слънцето и е част от слънчево-земната физика.