Провадия-Солницата: най-старата солница в Европа

0.00 лв.

25 ноември, 18:00 до 19:00 часа, Зала Космос в партньорство с А1

Праисторическият комплекс Провадия-Солницата представя останките на най-стария солодобивен център в Европа (5600 – 4350 г. пр. Хр.), превърнал се в първия праисторически градски център на континента (4700 – 4350 г. пр. Хр.). Разположен е край съвременния град Провадия в Североизточна България, създаден и обитаван от най-ранните производители на готварска сол в Европа през VI и V хил. пр. Хр. Състои се от производствен солодобивен център с обредни ями, неукрепено, а по-късно и укрепено с каменни стени селище, ритуално поле и некрополи.

Възникването и развитието на комплекса Провадия-Солницата е пряко свързано с единственото находище на каменна сол на Източните Балкани, върху което той се намира. Почти през цялата късна праистория производителите на готварска сол държат монопола на „бялото злато” върху огромен регион от Карпатите до Бяло море и от Черно море до Централните Балкани.

Археологическото проучване на Провадия-Солницата, ръководено от акад. Васил Николов обърна много от представите ни за късната праистория на Източните Балкани, а и в Европа, като създаде нови изследователски насоки – специализираното производство на сол и търговията на дълги разстояния

В наличност

Описание

Готварската сол се превръща в единствената стратегическа суровина през неолита и халколита – двигател на икономическото и обществено развитие. Готварската сол придобива и значението на стокови пари, поради което солодобивният център Провадия-Солницата изпълнява функциите на първия „монетен двор” на праисторическа Европа.

Праисторическото селище Провадия-Солницата е изключително добре укрепено с три последователно съществували халколитни укрепителни системи от затворен тип (4700 – 4350 г. пр. Хр.), изградени от ломен камък. Опасващите го от всички страни масивни и високи каменни стени са най-добрата защита както за богатството, събирано в резултат на производството и търговията със сол, така и за живота на неговите владелци. Засега няма данни за подобна каменна цитадела през V хил. пр. Хр. в Европа, която освен всичко друго е и невероятно постижение на военната теория и строителното изкуство.

Акад. Васил Николов изминава целия си досегашен професионален път на археолог-праисторик в Националния археологически институт с музей на БАН (НАИМ) – от 1984 до днес: доктор на науките е от 1998 г., а професор става през 1999 г.; през периода 1989 – 1999 г. е ръководител на Секция за праистория, през 1999 – 2003 г. е заместник директор, а от 2003 до 2007 г. – директор на НАИМ. От 2003 до 2015 г. е председател на Научния съвет на НАИМ. През 1991 г. по съвместителство е и директор на Дирекция „Музеи и художествени галерии” в Министерство на културата. Бил е член е на Общото събрание на БАН (2001 – 2008 г., както и от 2017 до 2021 г.) и на Управителния съвет на БАН (2013 – 2021 г.). От януари 2017 до януари 2021 г. е заместник-председател на Българската академия на науките. През октомври 2021 г. е избран за академик на БАН.

Допълнителна информация

Град / City

Пловдив

Дата / Date

25 ноември 2023

Начален час / Start

18.00

Място / Venue

ЦРСББ, Зала Космос в партньорство с А1

Подходящо за / Suitable for

5-7 клас, 8-12 клас, възрастни, семейна публика