Описание
18:00 ч. Изследвания на скалния орел в България | д-р Ивайло Ангелов
Представяне на видеоклип с дискусия
Д-р Ивайло Ангелов ще представи видеоклип с кадри от теренната му работа при изследване на скалния орел: поставяне на фотокапани в гнезда и проверка на скални местообитания с дрон за стари гнезда на скални орли. Виртуоз в полета над пресечени планински местности, скалният орел е най-бързото животно на планетата, със способност да развие над 300 км/ч при пикиране. До момента у нас са установени 94 териториални двойки скални орли, което поставя вида на границата на изчезването в Югозападна България, където са се запазили само единични двойки. Скалните орли страдат най-много от незаконно ползване на отрови срещу хищни бозайници, смъртност по необезопасени стълбове от електропреносната мрежа и бракониерство.
Д-р Ивайло Ангелов е постдокторант към Националния природонаучен музей при БАН с тема на изследване „Характеристики на местообитанията на скалния орел в България и тестване на възможността за индивидуално определяне на немаркирани скални орли посредством ползване на фотокапани в гнезда“. В периода 2021-2023 д-р Ивайло Ангелов изследва и картира всички гнездови територии на скалния орел в България като отчита дали са заселени от двойки орли, каква е възрастовата им структура и изследва състава на тяхната храна.
https://www.nmnhs.com/angelov-ivaylo-bg.html
18:45 ч. От тундрата до Добруджа и обратно – голямото пътуване на червеногушата гъска | Михаил Илиев
Презентация с дискусия
Докторантът към Националния природонаучен музей при БАН Михаил Илиев ще ви разкаже за своите изследвания върху живота на червеногушата гъска (Branta ruficollis). От края на 70-те години на миналия век Североизточна България се превръща в едно от основните зимовища на вида. Днес числеността му у нас силно варира през различните зимни сезони. Ще научите за разпространението на тази красива птица и състояние на популацията й в България понастоящем и какво можем да очакваме като тенденция през следващите години. Ще направите виртуална разходка до най-важните места за опазването на червеногушите гъски в глобален мащаб и какви са заплахите за вида. Михаил ще разкаже още за един от най-ефективните начините за изследване на птиците, а именно радиотелеметрията и ще сподели своите данни, събрани през последните години.
Михаил Илиев е докторант към Националния природонаучен музей при БАН от 2022 г., с богат опит от изпълнение на природозащитни проекти на национално и международно ниво. Един от обектите му на изследване и опазване е застрашената в глобален мащаб червеногуша гъска (Branta ruficollis), на която е посветил и професионалната си дейност като отговорник природозащитни дейности в Българското дружество за защита на птиците в Североизточна България.
https://www.nmnhs.com/iliev-mikhail-bg.html
19:30 Първите 7 години (с динозаврите от Трънско) | Ас. Владимир Николов
Презентация с дискусия
През 2017 година екип на НПМ-БАН, ръководен от палеонтолога доц. Латинка Христова, открива останки от динозаври край град Трън и така отваря един неочакван прозорец към един изгубен свят от епохата на късната креда. Проведените от учените експедиции до находището, вече седем на брой, водят не само до откриването на още кости на динозаври, но и на вкаменелости от костенурки, крокодили, земноводни, риби и дори насекоми – една цяла древна екосистема, за чието съществуване не сме и подозирали.
Презентацията „Първите 7 години (с динозаврите от Трънско)“ ще ви предостави възможността да се запознаете с историята на откриването и проучването на палеонтологичното находище край град Трън, да надникнете в „кухнята“ на едно палеонтологично изследване и да научите какви методи и анализи използват учените, за да разпръснат мрака обгърнал геоложкото минало и не на последно място – ще научите какъв е бил организмовият свят, населявал територията на България преди повече от 80 милиона години.
Владимир Николов е палеонтолог и палеоартист, асистент в Националния природонаучен музей при БАН. Занимава се с изследване на костните тъкани на фосилни гръбначни животни, открити в България и участва активно в проучването на находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън. Автор и илюстратор на научнопопулярната книга „Песента на титаните: история за динозаври“.
20:30 Среща с палеоботаниката | доц. д-р Владимир Бозуков
Презентация с демонстрация
Националният природонаучен музей и Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН ви канят на среща с палеоботаниката.
Доц. д-р Владимир Бозуков ще ви запознае с различните процеси на фосилизация на растителния материал и типове фосили. Ще ви покаже различни седиментни скали, в които е възможна фосилизация и информацията, която ни носят растителните фосили. Ще може да видите неозойски растителни фосили с възраст от 35 до 15 млн. години от български находища на фосилна флора.
Презентацията е подходяща за възрастни и ученици над 12 години.
Доц. д-р Владимир Бозуков е палеоботаник, завеждащ секция „Палеоботаника и поленов анализ“ в ИБЕИ-БАН
21:30 ч. Кабинет на Любопитствата: Origins | Биляна Дешева
Презентация с дискусия
Терминът кабинет на любопитствата (в превод от немски: Kunstkammer) произтича от куриозните колекции с най-различни артефакти, като историята на тези колекции може да се проследи чак до 17 век. Разказващи за пътешествията на своите стопани, тези причудливи артефакти представяли пред зрителя едно различно измерение – смесица между фантазия и реалност. Вдъхновен от този феномен, проектът на Биляна Дешева „Кабинета на Любопитствата“ представлява колаборация между четирима млади български артисти с четирима учени от Националния природонаучен музей при БАН. Черпейки от богатия архив зад тези колекции, екипът следва набелязаните от експертите категории, задавайки и индивидуална посока за работата на всеки автор. Резултатът – един „Кабинет“ с четири инсталации – „Artificialia“, „Scientifica“, „Naturalia“ и „Exotica“ ще представи Биляна Дешева в презентацията си.
Биляна Дешева е артист на свободна практика, участвала в множество групови изложби и с две самостоятелни изяви. В своята работа тя изследва света на природата и неговите проявления, а най-определящи за творческия ѝ път до този момент са кураторските ѝ проекти. За Биляна този акт на създаване – от раждането на концепцията и материализирането на идеята, до събирането на всички различни нишки в едно многостранно преживяване за публиката, е една вълнуваща жива творба. В тази си практика артистът намира своята лична дефиниция за мястото на съвременното изкуство в днешния социум. Този въпрос, отнасящ се към универсалните връзки в колективното, е нещо, което дълбоко я вълнува.
Биляна Дешева има бакалавърска степен по живопис от Националната художествена академия в София, а в момента прави магистратура по „Визуална комуникация“.