Металът като вдъхновение: от древността до дигиталната ера

14 май, 16:30 ч., зала ЛАБОРАТОРИЯ

Желанието за подобряване на начина на живот е основният двигател на технологичното развитие, като едно от водещите направления е металургията. Тя формира названията на две епохи (Бронзова и Желязна) като бележи дори и модерната ера, що се отнася до съвременните полупроводникови технологии. Запознайте се с художник-реставратор от Националната художествена академия и експерт по материалознанието от Института по физикохимия при БАН, за да научите как и кога са се появили ключови технологии и връзката им със зараждането и развитието на нови похвати в изкуството. Началната точка е белязана от зората на обработка на самородни метали и метеоритно желязо, обрисувана чрез изработването на първите монети от самородната сплав „електра“. Появата на добива на мед и първите медни сплави с калай и арсен, оставят дълготрайна следа в историята, посредством изящно изработените битови и култови изделия намерени по нашите земи. Желязото се появява в по-късен етап, като се представя начина на получаване и обработка, през първите примери за леене на чугун и появата на стомана. Освен древни технологии и връзката им с модерната ера, пригответе се и за арт инсталации от метали, изградени изцяло дигитално и осъществени посредством 3D принтиране на метали.

Връзката между науката и изкуството ще направят гл. ас. д-р Виолета Караилиева – реставратор и преподавател по реставрация в НХА, и доцент д-р Георги Авдеев – изследовател в Института по физикохимия при БАН и преподавател, специалист в областта на материалознанието.

Събитието е включено в Училищната програма, но е отворено и за обща публика.