Find MyTicket Listing block

презентация
8 май, 18:00 ч., Зала ЛАБОРАТОРИЯ, 8 – 12 клас, възрастни
Всички ние имаме две копия на генома, следователно по две копия на всяка хромозома, с изключение на половите хромозоми. Женските имат ХХ, а мъжките по една Х и една У хромозома. Генетичните различия се крият именно в това. По подразбиране всеки едни ембрион започва да се развива като женски, до 7-8 седмица, когато малък участък от ДНК т.нар. SRY /sex-determining region Y / регион от У-хромозомата се включи. Този ген потиска развитието на женските репродуктивни органи и започва да диктува развитието на мъжки такива. Y- хромозомата дълго време е била смятана за съставена от безполезни нуклеинови отпадъци. Но вече е доказано че единствената й разлика с Х хромозомата е в тяхното ДНК съдържание. Действително, У-хромозомата съдържа относително малък брой гени. Във хода на еволюцията Y хромозомата е загубила 900 активни гена за 160 милиона години. Твърдение или контра твърдения е очакването на предстоящата смърт на Y хромозомата? Научете от молекулярния биолог доц. Десислава Абаджиева.

на живо онлайн
8 май, 18:30 ч., Зала КОСМОС, 8 – 12 клас, възрастни
Изкуственият интелект (ИИ) е готов да трансформира почти всеки аспект от нашето общество и ежедневен живот. Но да приемем, че изкуственият интелект е бърз, евтин и добър ще е грешка, която много хора правят, често надявайки се на възможно най-доброто. Надценяването на възможностите на ИИ може да доведе до нежелани или вредни резултати. В очакване на идеалния ИИ, има добри възможности и приложения за съществуващите технологии. Чад Дженкинс,  професор по роботика и професор по електроинженерство и компютърни науки в Мичиганския университет, ще се опита да ни убеди добре да обмислим приложенията на технологиите, какъв ИИ стои зад тях и как той променя живота ни.

На английски с превод на български език.
В партньорство с Посолство на САЩ

презентация
8 май, 18:30 ч., Зала ЕНЕРГИЯ, 8 – 12 клас, възрастни

Българската бактерия – Bacillus Bulgaricus Grigoroff или тайната на нашето дълголетие, разкрита от българския лекар Стамен Григоров. Тайнството на млечно киселите бактерии е видимо само под микроскоп, но значението им е огромно. Днес Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus със своя симбионтен партньор Streptococcus thermophilus, неуморно работят за получаването на кисело мляко. Вековната традиия на Балканите да консумират ежедневно кисело-млечни продукти, подсказват концепцията ПРОБИОТИЦИ (Про-за и био-живот). ЗАЩО българските лактобацили са промотори за ЗДРАВЕ? Как да използваме уникалния подарък на Българската природа? Те са част от здравословния баланс на чревния ни микробиом. Добрите млечно-кисели бактерии работят неуморно за хора и животни. Микробните 3.3 млн. гени работят за нас, за нашия метаболизъм и положителни емоции. Българските млечно кисели бактерии ще полетят за Марс и далечните звезди. Един микроб, хилядолетна история, признание днес и един завет: да съхраним традицията за да сме здрави – всичко това заедно с молекулярния биолог проф. дбн Светла Данова.
По повод 120 години от откритието на млечнокиселата бактерия Лактобацилус булгарикус от д-р Стамен Григоров.

презентация
8 май, 20:00 ч., Зала ЕНЕРГИЯ, 8 – 12 клас, възрастни
Един милиард души по света страдат от затлъстяване, а два милиарда са с наднормено тегло. Тази световна епидемия си взаимодейства с глобалното затопляне. Авторитетното списание „Лансет“ нарича явлението „глобална синдемия“. Каква точно е връзката между наднорменото тегло и емитирането на парникови газове и защо промените в климата засягат много повече хората с излишни килограми? Какво можем да направим и съществуват ли решения? Отговорите на всички тези въпроси ще ни даде климатологът д-р Зорница Спасова от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването.

презентация
8 май, 20:00 ч., Зала КОСМОС, 8 – 12 клас, възрастни
Обединените нации обявиха 2025 г. за Годината на квантовата наука и квантовите технологии в чест на 100-годишнината от създаването на квантовата механика. Заповядайте да научите от водещия български специалист по квантови технологии, акад. Николай В. Витанов, за основните направления на модерните квантови технологии: квантовите компютри, симулатори, метрология, сензори, микроскопия и комуникации. Проследете тяхното развитие, постижения, проблеми и перспективи. Чуйте от първа ръка за основните насоки в изследванията и някои от най-важните резултати на Центъра за квантови технологии към Физическия факултет на Софийския университет.

презентация
8 май, 20:00 ч., Зала ЛАБОРАТОРИЯ, 8 – 12 клас, възрастни
В научните среди се говори за т.нар. „Нобелово заболяване“ – случай, при който носител на Нобелова награда в един момент (често в напреднала възраст) започва да промотира идеи и възгледи, които са… странни… меко казано. Но как изобщо разбираме, че тези хора грешат, нали те са нобелисти, би трябвало да са най-умните измежду нас? Как изобщо работи науката? Какво изобщо е наука? За това ще поговорим с физика от Пловдивския университет д-р Стефан Николов.

презентация
9 май, 18:30 ч., Зала КОСМОС, 8 – 12 клас, възрастни
Институтът „Големи данни в полза на интелигентно общество” (GATE) към СУ „Св. Климент Охридски“ създава иновации и развива научни изследвания в четири приложни области в полза на хората и тяхното устойчиво бъдеще – градове на бъдещето, цифрово здравеопазване, умна индустрия и интелигентно правителство. За учените в институт GATE и изследванията им в полза на хората разказва директорът на института проф. Силвия Илиева.

презентация
9 май, 18:30 ч., Зала ЛАБОРАТОРИЯ, 8 – 12 клас, възрастни
Трудно е да повярваме, че днешната ледена пустиня Антарктика е била топло и неспокойно море през раннокредната епоха. Екип от български учени открива доказателства за това и ще ни разкаже за първите резултати от теренните проучвания на седиментите от Byers Group на о-в Ливингстън (Антарктика), в рамките на 32-та Българска Антарктическа Експедиция (януари-март, 2024). Доц. д-р Любомир Методиев, доц. д-р Дочо Дочев и гл. ас. д-р Силвия Петрова ще представят нови находки от макро- и микрофосили, които свидетелстват за наличието на топъл климат и влаголюбива растителност, господствали по крайбрежието на плитко шелфово море в западната окрайнина на Антарктида преди 135-125 милиона години.

презентация
10 май, 10:00 ч., Зала КОСМОС, 1 – 4 клас, 5 – 7 клас
В животинския свят често намираме хитри инженерни решения на редица проблеми. Затова и технологиите, които създаваме, често имитират биологичните организми. Законите на физиката се използват по всякакви хитри начини в природата. От начина, по който кучета и котки пият „грабвайки“ водата с език, през специалната структура на пеперудените криле  озаряваща ги с пъстри цветове до мистериозните сили, позволяващи на геконите да ходят по таваните. Зад всички тези „тайни“ стои вълнуващ трик, който Ивет Димитрова и Калоян Генков от Техномеджикленд няма търпение да ви сподели!

работилница
10 май, 10:00 ч., Зала НАУЧНО КАФЕНЕ, 1 – 4 клас
Може би сте виждали клетки под микроскоп, вероятно епидермални клетки от люспа на лук. Но искате ли да видите своите собствени клетки? Много е лесно – „лаборантите” от Детски научен клас ДНК ще вземат натривка от вътрешната страна на бузите ви, ще ги оцветят със специално багрило и ще можете сами да сравните размерите и формата на лучена и бузена клетка (последното май си го измислихме, но звучи готино – бузена клетка). И след това ще поговорим за строежа на клетката и ще си направим реалистичен модел на клетка в петри със слайм и още доста причудливи „органели“. А докато сглобяваме клетките органел по органел, ще можете да видите и други клетки и тъкани под микроскоп.

Молим родителите да вземат места само за децата си. 

презентация
10 май, 11:30 ч., Зала КОСМОС, 8 – 12 клас, възрастни
Вроденият имунитет е неразделна част от имунната система. Той е еволюционно стар – имат го дори насекомите. С постепенното си усъвършенстване и разнообразяване при бозайниците и при човека, той заема основно място в защитните механизми срещу инфекции по време на ембрионалното развитие. След раждането, особено в първите години от развитието на детето, реагира най-бързо при навлизане на патоген, разпознава го, уведомява, обучава и насочва развитието на специфичния придобит имунен отговор, за преодоляване на инфекциите. Доц. д-р Петя Димитрова ще ни запознае с една нова и неочаквана страна на вродения имунитет – неговата пластичност и многото му роли, в зависимост от нуждите на организма и стремежа му да пребори инфекция или пък да се справи с раково заболяване. Ще разгледаме и най-новите изследвания как вроденият имунитет може да регулира поправката на тъкани и да стартира програма за регенерация. Ще разберем и защо в последните години се търсят терапии, които да усилят участието на вродения имунитет в поправката и регенерацията на тъканите, включително и при възстановяване след инфекция.

работилница
10 май, 11:30 ч., Зала НАУЧНО КАФЕНЕ, 1 – 4 клас
Може би сте виждали клетки под микроскоп, вероятно епидермални клетки от люспа на лук. Но искате ли да видите своите собствени клетки? Много е лесно – „лаборантите” от Детски научен клас ДНК ще вземат натривка от вътрешната страна на бузите ви, ще ги оцветят със специално багрило и ще можете сами да сравните размерите и формата на лучена и бузена клетка (последното май си го измислихме, но звучи готино – бузена клетка). И след това ще поговорим за строежа на клетката и ще си направим реалистичен модел на клетка в петри със слайм и още доста причудливи „органели“. А докато сглобяваме клетките органел по органел, ще можете да видите и други клетки и тъкани под микроскоп.

Молим родителите да вземат места само за децата си. 

радиошоу с публика на живо
10 май, 12:00 ч., Зала ЕНЕРГИЯ, 8 – 12 клас, възрастни
За първи път в България британската обществена медиа ВВС ще направи запис на епизод от радио поредицата на BBC World Service, CrowdScience. Предаването приканва слушателите да зададат въпроси за живота, Земята и Вселената. Отговорите ще дойдат от учени, чиито изследвания непрекъснато преодоляват бариерите на познатото. Вдъхновени от глобалната слава на българското кисело мляко, водещите Каролайн Стийл и Марни Честъртън ще се потопят в света на местните хранителни култури с помощта на панел от експерти, които участват в Софийския фестивал на науката.

Живи ли са наистина „живите“ култури във ферментиралите храни, които консумираме, и как можем да сме сигурни? Ако мухлясалото синьо сирене става за ядене, защо мухълът по други видове сирена не трябва да се яде? И защо е достатъчна една единствена капка ванилия в литър мляко за наситен ванилов вкус?

Задайте и своите въпроси за науката на храната като пишете на адрес crowdscience@bbc.co.uk – ще се опитаме да ви отговорим по време на събитието!

На английски с превод на български език.

презентация
10 май, 13:00 ч., Зала КОСМОС, 5 – 7 клас, 8 – 12 клас, възрастни
Преди 83 милиона години територията на България е била част от обширен тропичен архипелаг, т.нар. Къснокреден европейски архипелаг. Районът на днешния град Трън по това време е бил част от издигната над морското ниво земна маса, дом на динозаври и много други древни гръбначни животни. Владимир Николов ще ни запознае с натрупаните през изминалите 8 години данни за Трънското находище на динозаври, включително с нова информация за таксономичното разнообразие на фосилната фауна, открита там, природната обстановка и условията на погребване на костите, състава на растителния свят и климата. Как обаче е придобито цялото това знание? За да се освети процесът на пресъздаване на мезозойската ера, ще бъдат разгледани и приложените от палеонтолозите научни методи и анализи, които са им позволили да отключат скритата във вкаменелостите и скалите информация. Пригответе се за потапяне в изгубения свят на Динозавърския остров.

работилница
10 май, 13:00 ч., Зала НАУЧНО КАФЕНЕ, 1 – 4 клас
Колко дистанционни има вкъщи? Как работят те? Можем ли с устройството за дистанционно управление за телевизора да отворим вратата на гаража на съседа? А защо? В работилница „Изобретатели“ на Академия „Никола Тесла“ всеки участник ще направи устройство, с което да проверява дали дистанционните вкъщи работят. Устройствата остават за децата. Докато работим, ще открием заедно чудния свят на електрониката, където уроците по „Физика“, „Математика“ и „Технологии и предприемачество“ си правят неочаквана среща, за да стане наистина интересно!

Молим родителите да вземат места само за децата си. 

презентация
10 май, 13:00 ч., Зала ЛАБОРАТОРИЯ, 5 – 7 клас, 8 – 12 клас, възрастни
Екип от преподаватели и студенти в Биологически факултет на Софийски университет ще представи два редки и защитени вида риби у нас – виюн и главоч, както и мерките по тяхното съхранение и възстановяване. Публиката ще види в залата живи риби от съответните видове в аквариум с максимално точна визуализация на местообитанията на рибите в нашите водни басейни. Чрез богат снимков материал от дейностите по in vitro размножаване, разселване, мониториране като част от процеса на възстановяване на популациите у нас и кратък филм ще се запознаем с на дейностите по проекта за възстановяване на тези видове в България към Оперативна програма „Околна среда”. Подробностите ще научим от гл. ас. д-р Десислава Роздина, д-р Зорница Захариева, д-р Борислава Маргаритова и Филип Уршев от Биологически факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски”.

работилница
10 май, 14:30 ч., Зала НАУЧНО КАФЕНЕ, 1 – 4 класКолко дистанционни има вкъщи? Как работят те? Можем ли с устройството за дистанционно управление за телевизора да отворим вратата на гаража на съседа? А защо? В работилница „Изобретатели“ на Академия „Никола Тесла“ всеки участник ще направи устройство, с което да проверява дали дистанционните вкъщи работят. Устройствата остават за децата. Докато работим, ще открием заедно чудния свят на електрониката, където уроците по „Физика“, „Математика“ и „Технологии и предприемачество“ си правят неочаквана среща, за да стане наистина интересно!

Молим родителите да вземат места само за децата си. 

презентация
10 май, 14:30 ч., Зала ЛАБОРАТОРИЯ, 8 – 12 клас, възрастни
Как съвременните оптични и радарни технологии помагат на българските учени да изследват ледниците на Антарктида? От доц. Аспарух Камбуров, гл. ас. Наталия Александрова и инж. Мартин Берданков от МГУ „Св. Иван Рилски“ ще научим кои са съвременните лазерни и спътникови дистанционни (оптични и inSAR – Interferometric Synthetic Aperture Radar) методи, които те използват за мониторинг и картографиране на ледници на о-в Ливингстън и о-в Александър в проучванията си по време на научните експедиции в Антарктика.

Събитието е посветено на Международната година за опазването на ледниците и се провежда съвместно с Асоциацията на младите полярни изследователи (APECS) – България.

работилница
10 май, 16:00 ч., Зала НАУЧНО КАФЕНЕ, 5 – 7 клас
Защо е важно да знаем за енергията? Къде можем да използваме това знание? Какви видове енергия има? В тази работилница на Био игри децата ще се разберат какво точно е енергията и каква е връзката й с начина на работа на катапулта. След това всеки ще си изработи катапулт, с който ще се състезава с останалите и ще превръща различните видове енергия.
В Био игри отговарят на милионите въпроси, за живия свят, на които възрастните нямат време или не знаят как да отговорят, създаваме невероятни и различни нови приключения за изследователи, любопитковци, съзерцатели, многознайковци и всякакви млади откриватели. Децата между 5-14г. се запознават и обикват природата и хората като част от нея чрез увлекателни интерактивни занимания по природни науки с помощта на нашия екип – дипломирани биолози, педагози и професионални актьори.

Молим родителите да вземат места само за децата си. 

презентация
10 май, 16:00 ч., Зала ЛАБОРАТОРИЯ, 8 – 12 клас, възрастни
Биофизиката на граничните повърхности е изключително напрегнато място! Присъединете се към д-р Петър Ефтимов, за да поговорим за това какво е общото между сълзите, водомерките, взаимодействията между ембрионалните клетки и хубавото вино. Също така, ще научите защо визуалните дисплеи ни карат да мигаме по-рядко и до какво може да доведе това. И всичко това – под напрежение!

работилница
10 май, 17:30 ч., Зала НАУЧНО КАФЕНЕ, 5 – 7 клас
Защо е важно да знаем за енергията? Къде можем да използваме това знание? Какви видове енергия има? В тази работилница на Био игри децата ще се разберат какво точно е енергията и каква е връзката й с начина на работа на катапулта. След това всеки ще си изработи катапулт, с който ще се състезава с останалите и ще превръща различните видове енергия.
В Био игри отговарят на милионите въпроси, за живия свят, на които възрастните нямат време или не знаят как да отговорят, създаваме невероятни и различни нови приключения за изследователи, любопитковци, съзерцатели, многознайковци и всякакви млади откриватели. Децата между 5-14г. се запознават и обикват природата и хората като част от нея чрез увлекателни интерактивни занимания по природни науки с помощта на нашия екип – дипломирани биолози, педагози и професионални актьори.

Молим родителите да вземат места само за децата си. 

презентация
10 май, 17:30 ч., Зала ЕНЕРГИЯ, 8 – 12 клас, възрастни
Вкаменената гора е природен феномен в Созополския залив на Черно море, образуван преди няколко милиона години в калдерата на древен вулкан. Научете повече за един от геоложките феномени в България от вулканолога д-р Стефан Велев.

презентация
10 май, 17:30 ч., Зала ЛАБОРАТОРИЯ, 5 – 7 клас, 8 – 12 клас, възрастни
Заедно с Борислава Цафарова и Йордан Ходжев от сектор Микробиом на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) ще поговорим за микробиома на българина. Ще се запознаем с „добрите“ и „лошите“ бактерии, както и тяхното взаимодействие в човешкото тяло, със специален фокус върху Lactobacillus bulgaricus, открита от д-р Стамен Григоров, и традиционните български ферментирали храни. Ще научим и за малко известната ваксина срещу туберкулоза на д-р Григоров, която използва същата идея на противоборство на вредните и полезните бактерии и му носи популярност в цяла Европа, но не и у нас. Чрез достъпно представяне на резултатите на съвременни оригинални научни изследвания ще видим как богатият микробен свят, които обитава човешкото тяло влияе върху здравето и как наследството на д-р Григоров намира потвърждение в съвременната медицина и биотехнологии.

По повод 120 години от откритието на млечнокиселата бактерия от д-р Стамен Григоров

презентация
10 май, 19:00 ч., Зала ЛАБОРАТОРИЯ, 8 – 12 клас, възрастни
Род Thymus е много повече от популярната „мащерка“ в чая – той е истинско фитохимично съкровище с огромен потенциал за фармацевтиката, козметиката и хранителната индустрия. В България се срещат 21 вида, включително редки ендемити, но техният потенциал остава частично неизследван поради сложната им идентификация и високата степен на химичен полиморфизъм. Доц. Д-р Ина Анева ще представи най-новите научни открития за химичния състав на различни видове мащерка и значението на специфичните хемотипове. Ще научим как модерните биотехнологии, като хидропонно размножаване и вегетативно култивиране, могат да подобрят производството на биоактивни съединения. Ще бъдат представени резултати от мащабно проучване върху видовете мащерка, разпространени в България, както и приложението им в разработването на висококачествени билкови продукти. Презентацията ще включва и демонстрация на методи за екологично отглеждане на мащерка, анализ на етерични масла и дискусия за възможностите за иновативни продукти и устойчиво развитие в билковата индустрия.

презентация
11 май, 12:00 ч., Зала ЕНЕРГИЯ, 8 – 12 клас, възрастни
Какво ще направите, ако ДНК тест твърди, че не сте биологичните родители на собствените си деца? Възможно ли е науката да се объркала? И колко далеч ще стигнете, за да докажете своята идентичност? Заповядайте, за да чуете от кипърската генетичка Миртани Пиери шокиращия разказ по действитерлен случай, който разклати завинаги основите на генетиката и правото – историята на Лидия Феърчайлд, една жена, която можеше да изгуби абсолютно всичко благодарение на изследване, целящо да докаже истината. Повеждайки ни по дебрите на тази реална случка, Миртани припомня колко много тайни все още крие собствената ни биология. И колко важно е да останем любопитни, да търсим в дълбочина и без предубеждения.
По повод 40 години от използването на ДНК анализ за първи път в криминалистиката

презентация
11 май, 10:00 ч., Зала ЛАБОРАТОРИЯ, 8 – 12 клас, възрастни
Качествените пространствени данни са в основата на редица гео-пространствени анализи и оценки, използват се и при изготвяне на сценарии за бъдещи промени. Множество изследователски екипи използват безпилотни летателни системи в своите проучвания като средство за набавяне на висококачествени и високоточни актуални данни. В презентацията на Кристиан Кирилов ще научите за видовете безпилотни летателни системи (БЛС), техните технически характеристики, както и подробности за подбора на БЛС според различните изследователски ситуации. Освен теоретични знания за използването на дронове в географската наука, ще се потопите в истинската изследователската работа и ще разгледате пример от теренно изследване, свързано с поведенчески анализи на животни в недостъпни локации, както и личен опит на автора, касаещ навременната реакция и изготвянето на оценка на щети след екокатастрофа с антропогенен произход в границите на гр. София.

научно шоу
11 май, 10:00 ч., Зала КОСМОС, 1 – 4 клас, 5 – 7 клас
Явор Денчев и екипът на Детски научен клас ДНК преплитат наука и изкуство и разказват любимата приказка на малки и големи чрез впечатляващи научни демонстрации и танцова хореография от децата на танцова академия Споделено пространство. Летящо килимче (научен ховъркрафт), дух в бутилка, впечатляващи огнени демонстрации и спиращи дъха ледени и изпепеляващи експлозии. В ключови моменти магията ще оживява и през танци и със специалната помощ на деца от публиката за някои от експериментите и научни предизвикателства.

работилница
11 май, 10:00 ч., Зала НАУЧНО КАФЕНЕ, 1 – 4 клас, 5 – 7 клас
Познавате ли главните дървесни и храстови видове, които се срещат естествено в нашите гори? А лечебните и медоносните растителни видове? Доверете децата на доц. д-р Пламен Глогов, за да изработят хербариуми от иглолистни и вечнозелени дървесни и храстови видове, да играят игри за разпознаване на основни растителни видове по генеративни и вегетативни части от растенията (цветове, съцветия, плодове, форма на листата и др.) и
игри за запознаване с лечебните и медоносните растения и техните свойства
Ще има и специални подаръци от екипа на Института за гората – БАН!

презентация
11 май, 10:30 ч., Зала ЕНЕРГИЯ, 5 – 7 клас, 8 – 12 клас, възрастни
За да отбележим заедно годишнината от откриването на рентгеновите лъчи и от рождението на техния откривател, Петър Тухчиев от Техномеджикленд ще ни въведе в света на електромагнитните лъчи, разрядите в газове, историята на откриването на рентгеновите лъчи и тяхното приложение. Ще разберем опасни ли са рентгеновите лъчи и може ли човек да бъде прозрачен. Къде, освен в медицината, се използват рентгеновите лъчи? Как изглежда тръбата на Крукс и какво се случва, когато заработи? Какво общо има откриването на рентгеновите лъчи с първите телевизори? Използвани ли са рентгеновите лъчи за забавление? Ще видите и демонстрации на разряди в газове в Гейслерови тръби и тръба на Крукс.

По повод 180 години от рождението на Вилхелм Рьонтген и 130 години от откриването на рентгеновите лъчи.

презентация
11 май, 11:30 ч., Зала КОСМОС, 1-4 клас, 5-7 клас, 8-12 клас, възрастни
Преизползваемите космически кораби представляват революция в космическата индустрия, която отваря широко вратите на човечеството към големия и необятен Космос. Чрез тях ще можем да извеждаме в орбита около Земята, до Луната, а дори и до Марс, огромни количества товари на много по-ниски цени от досега. Как се строят тези космически кораби и как става реална тяхната преизползваемост ще научат малки и големи от Тихомир Димитров, заедно с когото ще пътуваме дори и до Червената планета с помощта на преизползваем космически кораб!

работилница
11 май, 11:30 ч., Зала НАУЧНО КАФЕНЕ, 1 – 4 клас, 5 – 7 клас
Познавате ли главните дървесни и храстови видове, които се срещат естествено в нашите гори? А лечебните и медоносните растителни видове? Доверете децата на доц. д-р Пламен Глогов, за да изработят хербариуми от иглолистни и вечнозелени дървесни и храстови видове, да играят игри за разпознаване на основни растителни видове по генеративни и вегетативни части от растенията (цветове, съцветия, плодове, форма на листата и др.) и
игри за запознаване с лечебните и медоносните растения и техните свойства
Ще има и специални подаръци от екипа на Института за гората – БАН!

презентация
11 май, 11:30 ч., Зала ЛАБОРАТОРИЯ, 8 – 12 клас, възрастни
Пазите ли си тетрадките с прилежно събираните листа и цветя от детството? Знаете ли, че хербарните колекции са всъщност хранилище на миналото? Как се поддържат и обогатяват те в музеите? Кой са виновниците за най-големия и най-представителен източник на информация за растителното разнообразие на България? Отговорите на всички тези въпроси ще разберем от ас. Анета Ламбевска-Христова.

работилница
11 май, 13:00 ч., Зала НАУЧНО КАФЕНЕ, 5 – 7 клас
Знаете ли какво е общото между кръвта, дрождите, картофа и черния дроб – и в четирите има каталаза, ензимът, който може да конвертира близо 40 милиона молекули водороден прекис във вода и кислород за една секунда! От екипа на Детски научен клас ДНК ще разберем каква е ролята на ензимите в тялото ни и в частност ще се запознаем по-отблизо с функцията на амилазата от слюнката ни. Ще наблюдаваме каталаза от различни източници в действие (от целина, картоф, дрожди и черен дроб) и ще изследваме как температура и pH влияят на ензимната функция на каталазата. Пригответе се за сериозна доза пипетиране, използване на индикатори и анализиране на данни. И за награда, разбира се, ще си направим слонска паста за зъби, използвайки каталаза от дрожди.

презентация
11 май, 13:00 ч., Зала ЛАБОРАТОРИЯ, 8 – 12 клас, възрастни
Доц. д-р Косьо Стойчев ще ни разкаже какви технологии се прилагат във въгледобивните райони, за да се отговори на предизвикателствата на климатичните промени, зелената икономика и съвременното разбиране за устойчиво развитие. Презентацията е представя резултатите от проект COALition, Horizon, WIDERA.

презентация
11 май, 14:30 ч., Зала ЛАБОРАТОРИЯ, 8 – 12 клас, възрастни
Какво е това водопад? Колко са водопадите в България и кои са най-високите от тях? A може ли всеки желаещ да бъде обучен да измерва водопади? Водопадите са съществена част от туристическия потенциал на страната и интересът към тях винаги е бил голям. Същевременно, у нас никога не е имало каквато и да е официална систематизация или списък на водопадите. През 2024 година бе стартиран научен проект към Центъра за научни изследвания и проектиране (ЦНИП) при Университета по архитектура, строителство и геодезия с интердисциплинарен екип, който постави проучването на водопадите на научна основа. Проектът създаде критерии за водопад, типове водопади, както и стандарт за тяхното измерване със съвременни методи. Заповядайте, за да научите как проектът буквално промени географията на България и предизвика сериозен интерес в обществото и медиите. През настоящата година предстои да бъде създаден „Регистър на водопадите в България“ и система за обучение на лица, които да правят измервания на водопадите за регистъра.

работилница
11 май, 14:30 ч., Зала НАУЧНО КАФЕНЕ, 5 – 7 клас
Знаете ли какво е общото между кръвта, дрождите, картофа и черния дроб – и в четирите има каталаза, ензимът, който може да конвертира близо 40 милиона молекули водороден прекис във вода и кислород за една секунда! От екипа на Детски научен клас ДНК ще разберем каква е ролята на ензимите в тялото ни и в частност ще се запознаем по-отблизо с функцията на амилазата от слюнката ни. Ще наблюдаваме каталаза от различни източници в действие (от целина, картоф, дрожди и черен дроб) и ще изследваме как температура и pH влияят на ензимната функция на каталазата. Пригответе се за сериозна доза пипетиране, използване на индикатори и анализиране на данни. И за награда, разбира се, ще си направим слонска паста за зъби, използвайки каталаза от дрожди.

прожекция
11 май, 14:30 ч., Зала КОСМОС, всички възрасти

Гледайте току-що излезлия в Деня на Земята 22 април първи епизод от най-новата поредица на National Geographic – едно незабравимо приключение с Бърти Грегъри (@BertieGregory) – изследовател на National Geographic и носител на награди „Еми“ и „БАФТА“. Императорите са най-едрите и най-силните пингвини. Те живеят в най-студената и най-екстремна среда на Земята. Изследователят на National Geographic Бърти Грегъри се внедрява в антарктическата им колония и наблюдава социални умения, които не са заснемани досега. Той открива, че още от излюпването си пингвините изграждат връзки с роднини, приятели и непознати, и именно тези отношения спасяват живота им

Поредицата е продуцирана от водещия изследовател на National Geographic и носител на „Оскар“ Джеймс Камерън и отличените с „Еми“ и „БАФТА“ Рут Робъртс и Мартин Уилямс от Talesmith. Най-новото издание на наградения с „Еми“ франчайз „Тайните на…“ на National Geographic отвежда зрители от всички възрасти до най-далечните кътчета на света и разкрива елементи от поведението на пингвините, които не са били заснемани досега. Ще видим как очарователните пухкави нелетящи птици устояват на условията в най-суровите местообитания на Земята. Поредицата от три епизода, се излъчи премиерно на 22 април, а на 09.05.2025 от 18:00 и 17.05.2025 от15:30 ч. може да гледате повторението по National Geographic Wild.

В партньорство с National Geographic

работилница
11 май, 16:00 ч., Зала НАУЧНО КАФЕНЕ, 5 – 7 клас
Присъединете се към ас. Анета Ламбевска-Христова за едно уникално пътешествие в света на растенията и хербариите! В тази работилница ще научите как да събирате, пресовате и съхранявате растения, създавайки свое собствено хербарийно чудо. Освен това, ще получите полезни съвети за техники, които ще ви помогнат да създадете колекция от растения, която да пазите и изследвате.

презентация
11 май, 16:00 ч., Зала КОСМОС, 5-7 клас, 8-12 клас, възрастни
Нанотехнологиите са не просто модна дума в науката – те променят света около нас! А какво се случва, когато към тях добавим авангардни методи за опазване на околната среда? Получаваме едно научно приключение, в което главен герой е д-р Божидар Стефанов (a.k.a. д-р Бо) – изследовател, експериментатор и човек, който не се страхува да стъпва накриво… в името на науката! Как с малко светлина и една от съставките на червилото можем да пречистваме вода, да премахваме графити и да правим прозорците (и соларните панели) по-чисти от всякога? Как ароматът от фризьорските салони може да помогне за намаляване на въглеродните емисии по пътя към морето? А, дали кравешката тор пък не може да се яви като по-екологичен избор за това пътуване?
Д-р Бо има отговорите на тези въпроси, но това не е всичко – очаквайте и забавни истории от живота на един учен, който кипи (буквално) в света на нанотехнологиите!

презентация
11 май, 16:00 ч., Зала ЛАБОРАТОРИЯ, 5-7 клас, 8-12 клас, възрастни
Какви биологични методи и средства вместо химични пестициди можем да използваме
за борба с вредители и болести в горите? Директорът на Института за гората при БАН, чл. кор. проф. дн Георги Георгиев, и научният секретар на института проф. д-р Маргарита Георгиева представят разработките и достиженията на института в използването на класически биологични агенти за ограничаване на щетите от най-опасните насекомни вредители и гъбни патогени – гъботворка (Lymantria dispar), борова процесионка (Thaumetopoea pityocampa), коренова гъба (Heterobasidion annosum) и ендотиев рак по кестена (Cryphonectria parasitica).

презентация
11 май, 16:30 ч., Зала ЕНЕРГИЯ, 8 – 12 клас, възрастни
През академичната 2024-2025 г. се навършват 100 години от създаването на специалност „География“ в Алма Матер. В панелен разговор между учени от Геолого-географския факултет ще научим повече за миналото, настоящето и бъдещето на специалност „География“ в Алма Матер.
С участието на проф. дн. Климент Найденов – декан на Геолого-географския факултет, доц. д-р Димитър Желев – заместник декан, доц. д-р Ахинора Балтакова и доц. д-р Георги Бърдаров.

презентация
11 май, 17:30 ч., Зала КОСМОС, 5-7 клас, 8-12 клас, възрастни
Как една река може да сменя посоката си всяка година? Защо има случи, в които едно езеро се оттича към два океана едновременно? Какво кара реките да се „разпадат“ на по-малки реки и за куп други феномени, свързани с водите на сушата ще разкаже доц. д-р Димитър Желев, преподавател и заместник декан на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, съосновател на Географ БГ.

презентация
11 май, 17:30 ч., Зала ЛАБОРАТОРИЯ, 5-7 клас, 8-12 клас, възрастни
Преди повече от 450 милиона години растенията започват своята най-важна битка. Битката за преход от воден начин на живот към сухоземен. Много нови изследвания разкриват все по-подробна информация за техните уникални гени, разкривайки завладяващи подробности за еволюцията и живота им на сушата. Научете повече с Галя Георгиева, доктор по генетика и хоноруван асистент в Медицински университет-София, старши учител по Биология и ЗО в НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“.

работилница
11 май, 17:30 ч., Зала НАУЧНО КАФЕНЕ, 5 – 7 клас
Присъединете се към ас. Анета Ламбевска-Христова за едно уникално пътешествие в света на растенията и хербариите! В тази работилница ще научите как да събирате, пресовате и съхранявате растения, създавайки свое собствено хербарийно чудо. Освен това, ще получите полезни съвети за техники, които ще ви помогнат да създадете колекция от растения, която да пазите и изследвате.

презентация
11 май, 18:00 ч., Зала ЕНЕРГИЯ, 8-12 клас, възрастни
Какво представляват радиоактивните отпадъци? Защо е важно да се съхраняват безопасно и какви са вариантите за съхранение? Как се избира „перфектното“ място и защо 500 метра под Земята? Гл. ас д-р Мадлена Цветкова и доц. д-р Димитър Антонов ще ви тестват с митове или истини за ядрените отпадъци и споделят за важността на общественото доверие в науката в процеса на вземане на решения и приемането на геоложко хранилище в дадена област.

национален финал
11 май, 19:30 ч., Зала КОСМОС, 8 – 12 клас, възрастни

След 5 подборни кръга из страната и дори на Българската антарктическа база на остров Ливингстън и вдъхновяващ Майсторски клас, 12 финалисти ще се изправят в закриващото събитие на ХVия Софийски фестивал на науката, за да споделят взривяващи триминутни истории от различни области на науката. Един от тях ще представлява България на Международния финал през м. ноември в ЦЕРН, но всички ще се борят най-вече за овациите и възхищението на публиката и за одобрението на журито, ще разпалват въображението и жаждата за повече.

Не пропускайте ХVІия български финал на най-голямото международно събитие за комуникация на науката в света, с водеща актрисата и журналистка Искра Ангелова. И се подгответе за специалната изненада в паузата, докато журито заседава – изпълнение на първия победител на FameLab в света, британеца Марк Луни!