Категория: Новини

Фондация „Красива наука“ в партньорство с МОН организира на 14 и 15 декември двудневен присъствен курс в София по комуникация на наука за млади учени от университети и изследователски институти.

Курсът е безплатен и е насочен към докторанти, постдок и млади учени основно в СТЕМ областите, учещи или работещи в институтите на Българска академия на науките и Селскостопанска академия, и от университетите.

Участниците ще се запознаят с принципите и видовете научна комуникация, ще работят за развиване на умения за създаване на съдържание с утвърдени български комуникатори на науката, по презентиране на съдържание с актьор и по умения за работа с медии с журналист.

Обучението ще се води от: проф. Милена Георгиева, молекулярен биолог, БАН; доц. Владимир Божилов, астрофизик, СУ „Кл. Охридски“; Наско Стаменов, химик, демонстратор и учител, НПМГ; Ангелина Славова, актриса, Младежки театър „Николай Бинев“; Катя Василева, журналист в БНР и комуникационен експерт.

Точната програма и място ще бъдат обявени допълнително.

За да се запишете, попълнете формуляра: https://forms.gle/RD23stQEm4YCH3PL6

Вторият Пловдивски фестивал на науката поглежда към теми от значение за всеки от нас през очите на учени от Пловдив и страната

От синтетична кожа и съставките на козметичните продукти до търсенето на алтернативни форми на живот и трупане на знания за вирусите, каква е ролята на изкуствения интелект в медицината и какво знаем за психичното здраве. Какви са постиженията българските учени на Антарктида, защо е важно да разчитаме фосилите и какви са скъпоценните камъни на България. Какви са идеите на натуралистите на ХIХв.? А заплахите пред родната природа? Тези и още много други въпроси са теми в програмата на втория четиридневен Пловдивски фестивал на науката, който ще се проведе от 28 ноември до 1 декември в сградата на Центъра по растителна и системна биология и биотехнология на ул. „Свети Княз Борис I – Покръстител“ 14 в жк Тракия. Фестивалът се организира от Фондация „Красива наука“ под патронажа и основното партньорство на МОН и Община Пловдив, както и редица академични, изследователски, образователни, корпоративни, медийни и международни партньори.

Програмата включва повече от 100 индивидуални събития за различни възрасти и типове публика – деца, ученици с учители, семейна публика и дори стриктно 18+. Разделена е на Училищна и Основна програма. Всички събития са безплатни, но предварителната резервация на места гарантира вход, тъй като местата са ограничени и се изчерпват. В комплексния подход за създаване на истинско фестивално изживяване, посетители на различни възрасти и с различни интереси ще могат да слушат, обсъждат, изпробват, дебатират, научат, четат и видят наука от Пловдив, България и света.

Всички събития са безплатни, но предварителната резервация на места гарантира вход, тъй като местата са ограничени и се изчерпват.

До момента в повече от 1000 пловдивски ученика от 1 до 12 клас са регистрирани от своите учители за над 1700 места в Училищната програма на 28-29 ноември. Записванията продължават, а незаетите места ще бъдат отворени за достъп от обща публика от понеделник 25 ноември.
Програмата за училища и формулярът за заявяване на места: https://tinyurl.com/3s8atwpu.

В Основната програма (вечерните часове на 28-29 ноември, и целите дни 30 ноември и 1 декември) публиката ще има среща с някои от най-изтъкнатите български учени със световно признание, както и по-младите им колеги. Сред тях са биотехнологът от Пловдив проф. д-р Милен Георгиев, най-награждаваният с Награда „Питагор“ на МОН български учен, и палеонтологът проф. Майкъл Санди, които работят в Центъра по растителна и системна биология и биотехнология; микробиологът и вирусолог проф. Радостина Александрова от БАН; доаейнът на българските изследвания в Антарктика, геологът проф. Христо Пимпирев, химиците проф. Милен Богданов, доц. Лъчезар Христов и Наско Стаменов, психоаналитикът проф. Моника Богданова, молекулярният биолог д-р Петър Ефтимов, геоложката Теодора Билярска, физикът от Пловдивския университет д-р Стефан Николов; пловдивчанките д-р Христина Тасева (ветеринарна медицина) и д-р Теди Къртева (дентална медицина), зоологът от Русе Венцеслав Петков, астрономът Никола Каравасилев, ръководител на Олимпийския отбор по астрономия и астрофизика; уредникът на Регионалния природонаучен музей – Пловдив д-р Светлозара Казанджиева и други. Специалният фокус върху учени от Пловдив цели да представи на публиката върху какво работят изследователите в града. Учени от Пловдив представят теми и в Училищната програма. Сред тях са екипи от Технически университет, Института по овощарство, Аграрния университет, Медицински университет. Основната програма и пропуски: https://tinyurl.com/bdej69nf.

Всички събития се провеждат в сградата на Центъра по растителна и системна биология и биотехнология на ул. „Свети Княз Борис I – Покръстител“ 14 в жк Тракия. По време на фестивала обичайните пространства се преименуват с научни термини – Зала Космос с А1 и Зала Лаборатория с Аурубис ще са място за презентации, научни шоу и дискусии, а Зала Енергия и Зала ДНК ще приютява практическите работилници.

Освен събитията в зали, във фоайето, където е Зона Откривател, посетителите ще видят три разнообразни изложби, посветени на 70-годишнината на ЦЕРН, на научни илюстрации и на животински видове в риск от изчезване заради човешката мода. Щандовете на учени, иноватори и технолози привличат винаги с вълнуващите демонстрации и експерименти, с игрите и непосредствения контакт с наука. Ще можете да видите анти-треморна ръкавица, върху която работят изобретатели от Пловдив в помощ на хора с тремори; да поиграете с роботи и да се научите да ги програмирате и още много други. Мнозина избират да посетят фестивалите на Фондация „Красива наука“ именно заради Зона Откривател – достъпът е неограничен през всички дни на фестивала и не зависи от посещения на събитията в залите. Тук ще намерите и Фестивалната книжарница на Жанет-45, където ще можете да закупите книги за наука за всички възрасти. Вижте кого ще срещнете в Зона Откривател в Пловдив: https://tinyurl.com/bd6t44t6.

Тъй като на 1 декември светът чества Международния ден на Антарктика, фестивалът поглежда към най-отдалечената лабораторна база на България на Ледения континент, където работят и пловдивски учени, през няколко различни гледни точки. В училищната програма е включено представяне на професиите, които могат да отведат младите хора до Антарктида („Кой работи на Антарктида“). През всички дни на фестивала публиката в Зала Космос с А1 и Лаборатория с Аурубис ще бъдат подканени да влизат в залата с различни звуци, записани от музикантката и музикален редактор в БНР Марина Великова по време на престоя й на българската антарктическа база и научноизследователски кораб; а в самия ден проф. Христо Пимпирев и Иглика Трифонова ще представят за първи път в Пловдив своята най-нова книга „Антарктическият стопаджия“, която ще можете да си закупите на български или английски и да вземете автограф лично от един от най-видните и обичани български лица на науката. Пак на 1 декември своята фотоизложба ще открие Марина Великова в центъра на града. Вижте къде и кога: https://tinyurl.com/yzunf8hn.

През 2025 год. Фондация „Красива наука“ връща България в най-големия и най-известен международен конкурс за комуникация на науката Лаборатория за слава FameLab. За да стартира кампанията за 16-то издание на конкурса в България, в рамките на Пловдивския фестивал на науката ще се излъчи на живо пред публика в залата Международният финал на FameLab за 2024 г. с участието на учени от 10 страни по света. В залата ще присъства и един от членовете на международното жури, Любов Костова. Финалът ще може да бъде гледан онлайн, но всеки, който иска да сподели на живо изживяването, може да вземе своя пропуск: https://tinyurl.com/4ssmh3eu.
Конкурсът Лаборатория за слава FameLab със своите 15 издания в България до 2021 год., създаде мрежа от учени от цялата страна, в това число и в Пловдив, подготвени за среща с ненаучна публика на различна възраст и интереси, както и за изяви в медиите. Мнозина от участващите в Пловдивския фестивал на науката презентатори и водещи работилници, добре познати лица от телевизионни предавания, работещите в научни детски центрове, учители по СТЕМ дисциплини, са финалисти от конкурса през годините. Те са част от глобална мрежа от учени-комуникатори от над 35 държави по света. Конкурси FameLab са провеждани в НАСА и ЦЕРН, тъй като ръководителите на тези най-големи международни научни инфраструктури осъзнават важността на комуникативните умения на учените за познатостта на техните постижения сред обществото. Ето защо през м. февруари 2025 год., за първи път в света Фондация „Красива наука“ ще проведе един от кръговете на конкурса на българската антарктическа база на о-в Ливингстън и ще го излъчва на живо.

В програмата за деца са включени множество работилници и забавни научни шоу. Освен това, могат да гледат научно-популярни филми на National Geographic и българските игрални филми за приключенията на младия изследовател Тони в „Случая Кюри“ и „Случая Тесла“.

Зрителите ще могат да видят биографични филми за две видни личности в науката. Документалният филм за проф. Минко Балкански от сценариста, редактор и ТВ продуцентка от БНТ Владина Цекова разказва за пътя на този изключителен български учен и вдъхновител. Игралният полско-френски филм, определян като един от най-добрите биографични филми за Мария Склодовска-Кюри, разказва не само за научната ѝ работа, но представя и личния ѝ живот, в т.ч. трудните взаимоотношения с Пол Ланжевен.

За посетители и в Основната, и в Училищната програма, които владеят английски език, интерес ще представляват и записите от презентации на живо на някои от най-блестящите международни гости на Софийския фестивал на науката. Тези записи не са достъпни другаде и се излъчват ексклузивно за фестивалната публика на оригиналния език на представяне, без субтитри. Сред тях има австрийски химик-радиолог, американски астрофизик, белгийски космолог, работил редом със Стивън Хокинг, унгарски технолог, посветил се на въвеждане на новите технологии в образованието, китайски антрополог.

Всичко за Фестивала можете да видите на адрес: https://beautifulscience.bg/plovdiv-science-festival/. Можете да сортирате програмата по теми и дни, или да попитате изкуствения интелект асистент на сайта, чат-бота Краси, специално разработен за фестивалите на Фондация „Красива наука“ от технолозите в Umni.bg през 2024 г.

Пловдивският фестивал на науката се организира от Фондация „Красива наука” под патронажа и националното партньорство на Министерство на образованието и науката, и основни партньори в града Община Пловдив и Центърът по растителна и системна биология и биотехнологии.

Корпоративни партньори: А1, Аурубис, ABC Communications & Design, JobTiger, ИК Жанет-45

Академични и образователни партньори: Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Технически университет – Филиал Пловдив, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Аграрен университет, Медицински университет-Пловдив, Институт по овощарство, Регионален природонаучен музей-Пловдив, Регионален исторически музей-Русе, Български антарктически институт, Национален институт за полярни изследвания, Университет за деца, Млад изобретател, MindHub, Futura Tech, Autodontics, Клуб Квант

Международни партньори: Австрийско посолство, Посолство на САЩ, Унгарски културен институт, Френски културен институт, Посолство на Китай, Португалски културен и езиков център, National Geographic

Медийни партньори: БТА, в-к Аз-Буки, Наука ОФФНюз, Media Bricks, Sofia Globe, Програмата, БГ Наука, Уча в Пловдив.

Информация за журналисти:
• Моля изпращайте своите заявки за акредитация с Вашето име и медиа на адрес communications@beautifulscience.bg
• Заявки за интервюта изпращайте на същия адрес communications@beautifulscience.bg
• За пълната програма на фестивала: https://beautifulscience.bg/p-programa/

Морска медицина и метеорология, екосистемата на Черно море, как учени от Варна работят с френски колеги и измерват различни показатели за състоянието на морската среда по целия свят и в Черно море. И още: за вирусите и хората, алтернативни форми на живот, тайният живот на ледниците, как дроновете помагат на учените с набирането на данни, космически загадки, геномът на България – това са само част от темите, върху които работят изследователи от Варна и страната, включени в III Варненски фестивал на науката от 24-27 октомври 2024 г. във Фестивалния и конгресен център във Варна. Програмата предлага 90 индивидуални събития, всяко адресирано към конкретна, описана публика в няколко зали и пространства едновременно, които в дните на фестивала получават своите фестивални наименования. Публиката ще може да избере между презентации и научни шоута, прожекции на документални и игрални филми, записи от събития с чуждестранни гости от софийското издание на фестивала тази година, работилници, и атрактивни демонстрации и експерименти на щандове.

Третото издание на Варненския фестивал на науката цели да представи по достъпен и атрактивен начин на публиката в града актуалните теми, по които работят изследователи, технолози и иноватори в университетите и институтите във Варна и страната. Знанието за човешкото здраве и здравето на планетата, за космоса и технологичните иновации са директно свързани с ежедневието и качеството на живота на всеки един от нас, и допринасят за утвърждаването на критическото мислене в борбата с дезинформацията и конспиративни теории.  Фестивалът се организира от Фондация „Красива наука“ с основното партньорство на Министерството на образованието и науката и Община Варна, заедно с академични, корпоративни, международни и медийни партньори.

Първите два фестивални дни са отделени на Училищна програма, за която учители вече резервираха места за над 530 ученика. Учителите все още могат да заявят посещения за своите класове в събития на адрес: https://beautifulscience.bg/programa-za-uchilishha-varna/. Училищната програма започва в 9:30 ч. на 24 октомври с шоуто „Влакна и въжета“, което дава първи досег на учениците със знанието за материалите и защо това е важно в ежедневието. Учителите могат да избират между практически работилници по различни предмети, презентации от действащи учени и прожекции. Във филмовата програма са включени филми на National Geographic за дивата природа, както и документалният филм за живота на проф. Минко Балкански на сценариста и ТВ продуцент Владина Цекова. За ученици, които изучават английски и френски език има прожекции на събития с чуждестранни учени, записани по време на гостуването им на Софийския фестивал на науката през м. май, които ще бъдат показани за първи път пред публика извън залите. Професиите на Антарктида, с какво се занимават минералозите и еколозите, как технологиите помагат за изучаване на ледниците са все теми в помощ на професионалната ориентация на младите хора. Специално за младите хора във Варна гостува и научно-популярният театрален спектакъл „Дългият път към звездите“, който представя последните научни теории за произхода на Слънчевата система и живота във Вселената. Автори и участници в спектакъла са астрофицикът доц. д-р Владимир Божилов и режисьорът и актьор Димитър Узунов. Със свой спектакъл за „Ресторант на края на Вселената“ участват и ученици от кръжоците по астрономия към Народна астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ – Варна, под ръководството на д-р Ева Божурова. Включено е и специално събитие в помощ на учителите и ползването на новите технологии в образованието от водещ унгарски изследовател (прожекция, на английски език).

В Основната програма – следобедните и вечерни часове на 24 и 25 октомври, и цялата програма през уикенда – има събития за деца, семейна публика и възрастни. Планираните събития за деца са програмирани успоредно с теми от интерес към родителите им.

Важна цел на фестивалните организатори е да представят работата на варненските учени, технолози и иноватори. Хидробиологът проф. д-р Валентина Тодорова от Института по океанология – БАН във Варна ще представи еволюцията и съвременните структура и процеси в черноморската екосистема. Метеорологът от Националния институт по метеорология и хидрология във Варна д-р Венета Тодорова ще разкаже как се правят прогнозите така, че ние да планираме спокойно почивка на нашето Черноморие и да не се притесняваме да излизаме за риба или разходка в морето. Екологът д-р Александър Зарков от Университетски ботанически градини към СУ „Св. Климент Охридски“ във Варна ще въведе най-малките природолюбители в безкрайно разнообразния и интересен свят на Ботаническите градини. Екип с ръководител м-р д-р Росица Недева от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ ще представи изключително важните за безопасността по морета и суша специалности „Военен лекар“ и „Военна медицинска сестра“. Французинът Ян-Ерве Де Рок от институцията, която координира плаващите устройства на Argo в Европа и ас. Виолета Слабакова от Института по океанология – БАН ще разкажат как съвместният им проект ползва иновативни автоматични профилиращи буйове за подаване на сателитни данни за проследяване на морската среда.

Към варненските си колеги се присъединяват български изследователи от страната: вирусологът и професор по морфология от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН проф. д-р Радостина Александрова; зоологът и уредник в отдел „Природа“ на Регионален исторически музей – Русе Венцеслав  Петков; ветеринарният лекар и молекулярен биолог от СУ „Кл. Охридски“ гл. ас. Петър Ефтимов; химиците доц. д-р Лъчезар Христов от СУ „Кл. Охридски“ и Наско Стаменов; географът и експерт по Геопространствени системи и технологии Кристиан Кирилов, астрофизикът и зам. декан на Физическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ доц. д-р Владимир Божилов; лабораторният мениджър на Центъра по молекулна медицина в Медицински университет – София Даниела Костова; докторът по електронни технологии от БАН и част от инженерния екип, който се грижи за функционирането на българската антарктическа база д-р Петър Сапунджиев; геологът от Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми в СУ „Кл. Охридски“ Теодора Билярска, и др. Наред с тях в програмата отново са включени записи (на английски език) от събития от софийския фестивал: белгийски космолог, работил дълго със Стивън Хокинг; австрийски радиохимик, член на Националната лаборатория в Лос Аламос; американски астрофизик, част от мисията на НАСА за връщане на проби от астероид OSIRIS-REx; китайски палеонтолог.

Програмата за деца през уикенда включва няколко различни работилници от екипите на образователните предприемачества „Университет за деца“, Академия „Никола Тесла“ заедно с португалските си партньори от The Inventors, MindHub и Център за забавна математика, както и няколко от учените с презентации и шоу. Специално за фестивала са включени прожекции на детските игрални филми на режисьора Андрей Хадживасилев „Случаят Кюри“ и „Случаят Тесла“ за приключенията на младия изобретател Тони и неговите приятели от училище. Оригиналният сценарий на Андрей Хадживасилев и екипа му е вдъхновен от посещение на Софийския фестивал на науката, доказателство за ефективността на комуникативни, достъпни, атрактивни събития за наука, в каквито е специализиран екипът на Фондация „Красива наука“.    

Вход в залите за събития става срещу безплатни пропуски и не по-късно от 10 минути след началото на събитието. Пропуски се предварително резервират от сайта на фестивала https://beautifulscience.bg/v-programa/. За събитията, в които остават свободни места, ще бъдат допускани и зрители, дошли директно във фестивалния комплекс, но след въвеждането на зрителите с предварителни пропуски.

Фестивалът ще се проведе в 4 зали, които по традиция се преименуват с имена, свързани с наука. Те са двете зали за представяния на сцена и прожекции: Зала Космос в партньорство с А1 (Зала 4, Пресцентър), Зала Океан (Зала 5), и две зали за практически работилници Зала Лаборатория (Зала 7) и Зала ДНК (зала 12).

Официалното откриване ще се състои на открито в билетното фоайе на ФКЦ, което във фестивалните дни ще се нарича Зона Откривател в партньорство със Солвей Соди, на 24 октомври от 10:30 до 11:00 ч. с участието на официалните гости от основните партньори на фестивала.

Екипът на фестивала ще бъде подкрепен от млади доброволци от Варна.

Варненският фестивал на науката се организира от Фондация „Красива наука“. Основен партньор е Министерството на образованието и науката, а във Варна фестивалът е подкрепен от Община Варна.

Корпоративни партньори: А1, Солвей Соди, ABC Design & Communication и JobTiger

Академични партньори: Висш военноморски университет; Технически университет Варна; Медицински университет Варна; Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“; Университетска Ботаническа Градина – Варна; Институт по океанология при БАН; Астрономическа обсерватория „Н. Коперник“; Софийски университет; Център за изследвания и анализи

Международни партньори: Австрийско посолство; Посолство на САЩ; Институт Лист – Унгарски културен институт София; Френски институт и Посолство на Франция; Португалски културен и езиков център „Камойш София“; Посолство на Китай; National Geographic

Медийни партньори: БНР Варна; БТА; в-к Аз-Буки; MediaBricks; Наука OFFNews; Програмата; БГ Наука; Варна Нюз

Визуалният дизайн е на Eyes Company, а всички материали се печатат във варненската фирма Експрес принт.
Информация за журналисти:

• Моля изпращайте своите заявки за акредитация с Вашето име и медиа на адрес communications@beautifulscience.bg
• Заявки за интервюта изпращайте на същия адрес communications@beautifulscience.bg

През ваканцията създайте подкаст или инстаграм пост на тема климатични промени. Споделете какво трябва всички да правим за бъдещето на планетата и всички нас.
Прочетете повече и участвайте.

Тринадесетото – и първо пост-пандемно издание на Софийския фестивал на науката прекрачи няколко съвършено нови бариери и оттук нататък ще има собствена дефиниция за своето „новото нормално“.
В сравнение с последното до-ковидно издание през 2019 г., постигнахме 35% ръст на зрители със запазени места или пропуски, в това число 11% повече ученици; 34% ръст на посетители на щандовете.
Постиженията на чисто новия уебсайт, едва стартирал през лятото на 2022 г., са в броя посещения и потребители, които са сравними с отдавна установения и високо индексиран сайт на създателите на фестивала. Стартирахме нов youtube канал, където ще „живеят“ записите от минали събития, създадохме Instagram профил, за да таргетираме по-млада публика, възобновихме комуникацията във Viber общността на фестивала и разширихме нейния обхват. Значим ръст бележат последователите и посещенията във Facebook. Безпрецедентни до момента 75% от медийните отразявания са авторски материали или интервюта.
С 50% бяха повече събитията, в това число и в Училищната програма. Срещнахме публиката с повече учени от 10 страни по света, като сред тях имаше няколко световни звезди. Повече от всякога досега бяха и утвърдените български учени. Структурирахме по нов начин програмата по теми и за първи път организирахме толкова значителен брой събития, посветени на наука и изкуства, като срещнахме публиката със световноизвестни български и чуждестранни творци.
Разширихме партньорствата с международни организации, представени в България, и добавихме глобални организации със седалища в чужбина, работихме с повече издателства на литература и платформи за набиране на персонал, за да обърнем внимание на 360-градусовата реализация на хората, занимаващи се с наука.