Отворена покана за участие

Фондация „Красива наука“ набира предложения за събития във фестивалите, които организира през 2026 г. Интересуваме се от ново съдържание както в сферата на фундаменталните, така и на приложните науки. Търсим текущи научни проекти, резултати от извършени проучвания, иновативни технологии, значими научни събития, открития и тенденции, както и знания, които допринасят за изграждането на научна грамотност, повишаване на информираността на хора от различни възрасти и подобряване на разбирането им за значимостта на науката в ежедневието им. Искаме да утвърдим учените и технолозите като ролеви модели.

Интересуваме се както от фундаменталните науки, така и най-новите проучвания от България и света, които могат да бъдат оповестени и/или коментирани пред публика. 

Фестивалите ни са място за среща на публики от различни градове на страната с водещи и млади български и чуждестранни учени и технолози в дискусии, демонстрации, забавни формати, интерактивни работилници, интердисциплинарни взаимодействия между наука и изкуство, и много други иновативни методи за комуникация на науката с добре разпределена по възрасти, неспециализирана публика от града и региона.

Търсим както съдържание, подходящо за училищни групи и за деца на различни възрасти, така и за възрастни и семейни публики. По-долу ще намерите линк за попълване на заявка.

Споделете с нас своята идея за представяне, а ние ще помогнем с окончателното й оформяне, както и с всичко необходимо за ефективната й комуникация.

ФОРМАТИ НА СЪБИТИЯТА
Почти всички събития в зала са с продължителност 60 мин., като това включва и 10-15 мин. за въпроси от публиката. Ето някои от най-популярните формати:

  • индивидуална презентации;
  • двама или повече презентатори, които обсъждат научен въпрос;
  • панелна дискусия или дебат с трима или повече участници и модерато;
  • интерактивно научно шоу;
  • научно кафене;
  • комедийно/забавно научно събитие;
  • работилница;
  • други формати – винаги сме отворени за иновативни предложения.

СЪДЪРЖАНИЕ НА СЪБИТИЯТА
На първо място, ние държим – и гарантираме от Ваше име пред публиката – че съдържанието е научно вярно и фактологически достоверно. Открито и се противопоставяме на разпространението на псевдонаука и други форми на дезинформация, и не приемаме предложения с невярно научно съдържание.

В начина на представяне се водим от интересите на публиката. Споделяме някои доказани успешни стратегии според нивото на познатост и/или типа публика:

  • въведение: за публика, която не познава дадена научна тема;
  • изследване: за публика, която иска да научи повече за определен научен въпрос;
  • най-новото: за публика с интерес към последните новости в дадена научна област;
  • разбиване на митове: за публика, която е готова да се сблъска с научна тема, за която има разнопосочна, дори полярна, информация;
  • лично преживяване: за публика, която иска да чуе личното преживяване на лектора;
  • забавление: за публика, търсеща представянето на сериозни научни теми по забавен начин.

Важно: Ако желаете да се включите с работилници в Училищната или Основната програма, имайте предвид следното.

  • Една работилница (като тема) ще се провежда до четири последователни пъти с продължителност на всяка 45 минути до 1 час, следвана от 15 до 30 минути пауза.
  • Капацитетът на работилниците е от 30 до 60 деца в училищната програма и до 30 деца/възрастни в основната.
  • Броят провеждания, продължителността, бюджетът и капацитетът ще бъдат уточнени при програмирането на фестивала. Ще се свържем с предложилите работилниците за уточняване на условията.
  • Участието с щанд на университети и научни институти е напълно безплатно, но ще бъде потвърдено след представяне на кратко описание на предвидените активности.
  • Тъй като държим да предлагаме на публиката ново съдържание, имайте предвид специалното ни изискване на щанда да бъде показвано научно съдържание, което до момента не сте показвали на фестивала.
  • За участие с щанд е необходимо присъствие от 10:00 до 18:00 ч. през всичките четири дни от 8 до 11 май (четвъртък – неделя).

ФОКУСИ И ГОДИШНИНИ ЗА ОТБЕЛЯЗВАНЕ
Тъй като се стремим фестивалът да е актуален, поставяме специален фокус върху най-значимите обсъждани теми през последната и следващата година, групирани най-общо в:

  • Климат
  • Здраве
  • Космос
  • Технологии
  • Изкуствен интелект
  • Наука и изкуство
  • Бележити годишнини
  • Специален фокус за ХVІ Софийски фестивал на науката: търсим 16 събития, посветени на понятието крехкост.

ПУБЛИКИ
Възрастовите групи, в които разпределяме събитията, са:
Предучилищна и детски градини – 4 до 7 г.
Училищна аудитория: 1 – 4 клас; 5 – 7 клас; 8 – 12 клас
Смесена / семейна аудитория
Възрастни / неподходящо за деца

Молим ви да определите максимално прецизно публиката, за която е подходяща Вашата идея. Ние ще се свържем с Вас за допълнителни уточнения, ако това е необходимо.

ЗАПЛАЩАНЕ НА ЛЕКТОРИ
Даваме си сметка, че отделяте от личното си време и влагате усилия в подготовката на своето събитие. От своя страна, искаме да утвърдим престижа на труда на учените, да създадем критерий за качество на публично научно събитие и респект към професионализма на събитията за комуникация на науката. Макар и символичен, осигуряваме хонорар за лекторите на фестивала

ЗАЯВКИ ЗА УЧАСТИЕ И КРАЕН СРОК
За участие в Софийския фестивал на науката, молим ви да попълните формуляра до 15 февруари 2026 г. В него можете да укажете и интерес към участие в други фестивали.
За участие във Варненския и Пловдивския фестивал, очакваме да попълните същия формуляр до 30 април 2026 г..

Съобщение до медиите: Третият Пловдивски фестивал на науката събира учени от Пловдив, страната и чужбина в 70 срещи с науката за здравето, климата, космоса и технологиите

Можем ли без батерии и зарядно? Да очакваме ли български сортове, устойчиви на климатичните промени? Имат ли антарктическите микроорганизми антиракови вещества? Защо френски учен изучава стари радиоточки? Кого ще срещнем в пловдивския зоопарк? Тези и още много въпроси ще намерят отговори от 27 до 30 ноември в Центъра по растителна и системна биология и биотехнология на ул. „Свети Княз Борис I – Покръстител“ 14 в жк Тракия. От генетика на оцеляването до тайните в сърцето на галактиката, от еволюция на усмивката до хищници в нета, от топлото минало на Антарктика до обяд след 100 години – жители и гости на град Пловдив от всички възрасти могат да видят в четиридневната програма на третото издание на фестивала повече от 40 учени в 70 събития, 15 щанда с демонстрации и 2 изложби в 5 пространста, и да се убедят защо научните изследвания и технологични иновации са важна част от живота на всеки един от нас. Фестивалът се организира от Фондация „Красива наука“ под патронажа и основното партньорство на Министерството на образованието и науката и Българската академия на науките, със съдействието на Центъра по растителна и системна биология и биотехнология, Община Пловдив, академични, изследователски, образователни, корпоративни, медийни и международни партньори.

Фестивалът обхваща две програми – Училищна и Основна. В комплексния подход за създаване на истинско фестивално изживяване, посетители на различни възрасти и с различни интереси ще могат да слушат, обсъждат, изпробват, дебатират, научат, четат и видят наука от Пловдив, България и света. Залите, в които се провеждат събитията, тематично са преименувани: Космос и Лаборатория ще посрещат зрители за беседи и научни шоу, а Енергия и ДНК са пространства за практически работилници. Освен в залите, фоайето на Центъра ще се превърне в Зона „Откривател“, където ще са разположени щандовете на различни научни и академични институции, както и образователни инициативи. 

Всички събития са безплатни, но предварителната резервация на места гарантира вход, тъй като местата са ограничени и се изчерпват.

Заявките от учители започна от началото на месеца и до момента близо 800 ученици от 1 до 12 клас от пловдивски училища са регистрирани от своите учители за над 1400 места в Училищната програма на 27-28 ноември. Записванията продължават до 22 ноември, а незаетите места ще бъдат отворени за достъп от обща публика от понеделник 24 ноември. Темите са свързани с учебен материал по различни предмети през погледа на научните изследвания: биоразнообразието и опазването на природата през знанието за насекомите и усилията, които учените полагат, за да пренесат, изучат и опазят живота на антарктически риби; агрегатни състояния на веществата през опити за течливостта по физика; опознаване на земната повърхност през достигналите до планетата ни космически образования; химични свойства през вкусовите ни рецептори; математически игри. Именно поради актуалността на разглежданите теми и тяхната връзка с учебните програми организаторите вярват, че фестивалните посещения са в помощ на учителите както за преподаване на материала, така и за вдъхновяване на учениците, поради което Училищната програма е предвидена в учебно време.

Програмата за училища и формулярът за заявяване на места: https://beautifulscience.bg/p-programa/schools-plovdiv/.  

В Основната програма (вечерните часове на 27-28 ноември, и целите дни почивни дни 29 и 30 ноември публиката ще има среща с изтъкнати български учени със световно признание, както и по-младите им колеги, както и чуждестранни учени, които работят в България. Сред тях са молекулярният биолог от ЦРСББ д-р Емил Вътов, астрофизикът доц. д-р Владимир Божилов, геолозите-палеонтолози доц. д-р Дочо Дочев и доц. д-р Любомир Методиев, вирусологът доц. д-р Любомира Николаева-Гломб, имунолозите доц. д-р Петя Димитрова и гл. ас. Снежана Русинова, физикът гл. ас. д-р Стефан Николов, химикът Наско Стаменов, орнитологът д-р Боян Мичев, растителният физиолог д-р Катерина Сакалийска, геологът Теодора Билярска, новосформираният екип на Зоопарк Пловдив Венцеслав Петков, Мина Попова, д-р Станимира Делева, д-р Анелия Павлова, и биолозите от Регионалния природонаучен музей в Пловдив Кристиян Владов, Стефан Кючуков и Синем Мехмедали, и други. Специално за фестивала от Франция пристига антропологът д-р Оливие Живър, тук в Пловдив ще се срещне с живеещия в града британски палеонтолог с дългогодишна кариера в САЩ, д-р Майкъл Санди, а на щанда на Института по органична химия с Център по фитохимия при БАН ще застанат испански учени, които работят съвместно с българските си колеги. Освен учените, изтъкнатите журналисти Живко Константинов и Мария Чернева ще споделят с училищна и обща публика какво е да си научен журналист, изследователя на въздействието на информацията Анди Стойчев ще покаже как дезинформацията въздейства върху мозъка и тялото на човека, а експертът по киберсигурност и блогър Ангел Сираков ще поговори пред родители и деца как да се опазват децата от онлайн хищници, Други събития поглеждат на връзката между науката и изкуствата през танца, създаването на ДНК-гривнички и научната фантастика.

Как учените изучават последиците от климатичните промени и търсят възможни решения на възникващите от тях проблеми е специален фокус, обособен в тема „Нашата планета“. Другите теми включват изучаването на космоса, здравето и технологиите.

Програмата в събота и неделя е построена така, че родители да могат да оставят децата си в събития, подходящи за тяхната възраст, а сами да посетят представяния на теми за по-зрели зрители. Предвидени са и достатъчно събития за цялото семейство.

Основната програма и пропуски: https://beautifulscience.bg/p-programa/

Всички събития се провеждат в сградата на Центъра по растителна и системна биология и биотехнология на ул. „Свети Княз Борис I – Покръстител“ 14 в жк Тракия. По време на фестивала обичайните пространства се преименуват с научни термини – Зала Космос и Зала Лаборатория ще са място за презентации, научни шоу и дискусии, а Зала Енергия и Зала ДНК ще приютява практическите работилници. 

Освен събитията в зали, във фоайето, където е Зона Откривател, посетителите ще видят две изложби: „Юрски свят: динозаврите отвъд киното“ на палеонтолога Владимир Николов, Национален природонаучен музей при БАН и „Начертаният път към Свободата и Съединението. България върху старите карти“ – картографска изложба на доц. д-р Евгения Сарафова от Геолого-географски факултет, Софийски университет „Св. Кл. Охридски“.

Мнозина избират да посетят фестивалите на Фондация „Красива наука“ именно заради Зона Откривател – достъпът е неограничен през всички дни на фестивала и не зависи от посещения на събитията в залите. Екипи на университети, изследователски институти, образователни школи и научни проекти са подготвили любопитни експерименти и демонстрации за всички възрасти. Тук ще намерите и Фестивалната книжарница на Жанет-45, където ще можете да закупите книги за наука за всички възрасти.

Вижте кого ще срещнете в Зона Откривател в Пловдив: https://beautifulscience.bg/p-explorer/.

Всичко за Фестивала можете да видите на адрес: https://beautifulscience.bg/plovdiv-science-festival/.

Пловдивският фестивал на науката се организира от Фондация „Красива наука” под патронажа и националното партньорство на Министерство на образованието и науката и Българската академия на науките. Партньори на фестивала са Центърът по растителна и системна биология и биотехнология, Община Пловдив, Ендуросат, Кауфланд, АBC Communications & Design, ИК Жанет-45, Софийски университет, ТУ-Пловдив, МУ-Пловдив, Зоологическа градина – Пловдив, Регионален природонаучен музей-Пловдив, Национален природонаучен музей при БАН, Асоциацията на младите полярни изследователи АПЕКС, ТехноМеджикЛенд, Център за изследвания и анализи, Цвете в епруветка, Клуб Квант, CodeCraft, National Geographic, Френски институт – София, NT Center, Българо-румънска обсерватория, БТА, в-к Аз-буки, Наука OFFNews, MediaBricks, БГ Наука, Уча в Пловдив

Информация за журналисти:

За контакти: Любов Костова, Председател на УС І Фондация „Красива наука“, тел. +359 88 6700520; 

Списък на участващите (по азбучен ред)

  • Албена Попова                                       Roots & Shoots България
  • Александър Георгиев                             Математическа академия Заная
  • Ангел Сираков                                        есперт по киберсигурност
  • Анди Стойчев                                          NT Center
  • д-р Анелия Павлова                               Зоологическа градина-Пловдив
  • д-р Боян Мичев                                      ИБЕИ-БАН
  • Венцеслав Петков                                  Зоологическа градина-Пловдив
  • Виолета Желязкова                                НПНМ-БАН
  • доц. д-р Владимир Божилов                 СУ „Климент Охридски“
  • Гергана Димитрова                                Жанет 45 
  • Даниел Рахнев                                        Любител астроном
  • доц. д-р Дочо Дочев                              СУ „Климент Охридски“
  • д-р Емил Вътов                                       ЦРСББ
  • доц. д-р Емил Владков                          СУ „Климент Охридски“
  • Живко Константинов                             журналист
  • инж. д-р Ивайла Сопотенска                хранителен технолог
  • инж. д-р Ивайло Начев                         ТУ-София
  • д-р Илиана Саласар                               хореограф-режисьор
  • Йоан Господинов                                   Математическа академия Заная
  • Калоян Генков                                        ТехноМеджикЛенд
  • д-р Катерина Сакалийска                      ПУ „Паисий Хилендарски“
  • Кристиян Владов                                    РПНМ-Пловдив
  • доц. д-р Любомир Методиев                 Геологически институт – БАН
  • доц. д-р Любомира Николаева-Гломб  СУ „Климент Охридски“
  • Мина Попова                                           Зоологическа градина-Пловдив
  • Майкъл Санди                                         ЦРСББ
  • Марио Шимбов                                       Зоологическа градина-Пловдив
  • Мария Чернева                                       БНТ
  • Наско Стаменов                                      НПМГ
  • Никола Симеонов                                   CodeCraft
  • д-р Оливие Живър          Université Lumière-Lyon 2
  • Павлина Пецева                                     5 ОУ Стара Загора
  • д-р Петър Ефтимов                                СУ „Климент Охридски“
  • доц. д-р Петя Димитрова                      Институт по микробиология – БАН
  • гл. ас. Силвия Петрова                          СУ „Климент Охридски“
  • Синем Мехмедали                                 РПНМ-Пловдив
  • гл. ас. Снежана Русинова                      Института по микробиология – БАН
  • д-р Станимира Делева                          Зоологическа градина-Пловдив
  • Стефан Кюркчиев                                  РПНМ-Пловдив
  • гл. ас. д-р Стефан Николов                   Пловдивски университет
  • Стефан Сотиров                                     МУ-Пловдив
  • Стоян Трифонов                                     CodeCraft
  • Теодора Билярска                                  Геолого-географски факултет СУ
  • доц. д-р Тодор Ялъмов                          СУ „Климент Охридски“
  • Цветелина Йорданова                           Ендуросат

Български учени и комуникатори на науката участват в две популярни радиопредавания за наука по БиБиСи, записани на Софийския фестивал на науката

От днес по БиБиСи десетки милиони слушатели по света ще слушат епизода на предаването CrowdScience [споделена наука] на тема „Живо ли е киселото ми мляко?“ с участието на микробиолога от БАН проф. дбн Светла Данова, инженера по хранителни технологии д-р инж. Ивайла Сопотенска и учителя по химия от НПМГ, популярен демонстратор и комуникатор на науката Наско Стаменов. Записът на епизода на едно от най-популярните предавания ефира на радио БиБиСи беше направен пред публика на живо по време на ХV-ия Софийски фестивал на науката с водещи Каролайн Стийл и Марни Честъртън. На 24 май ще бъде излъчено и второто предаване, записано на фестивала, The Evidence [доказателството], с участието на климатолозите Зорница Спасова от Националния център по обществено здраве и анализи и Елисавета Петкова от Колумбийския университет, имунолога доц. д-р Петя Димитрова от БАН и физиолога Андреас Флорис от Университета Тесалия в Гърция, с водещ Клаудия Хамънд. Панелът отговаря на въпроси от публиката по темата за въздействието на покачващите се атмосферни температури върху различни здравни аспекти на хората по света. Това са първите предавания за наука на световния медиен лидер, реализирани с български учени и пред българска публика.
И двете предавания отговарят директно на въпроси от публиката.

  • Слушателите могат да чуят епизода на CrowdScience, посветен на традиционните за България храни и техните качества, в това число и 120-годишнината от откриването на българската млечнокисела бактерия, на адрес https://www.bbc.co.uk/sounds/play/w3ct6ssm и в популярните платформи за подкасти.
  • Епизодът на The Evidence „Ще надвием ли жегата?“, посветен на влиянието на климатичните промени върху здравето, ще се излъчи на 24 май на адрес https://www.bbc.co.uk/programmes/w3ct70s9.

Софийският фестивал на науката беше домакин на екипите на БиБиСи в рамките на петнадесетото издание на фестивала, благодарение на международната мрежа от учени и партньори на Фондация „Красива наука“. Програмата на завършилия на 11 май фестивал, както и всички предишни издания са достъпни на сайта на организаторите. Освен фестивала в София, Фондация „Красива наука“ организира фестивалите във Варна и Пловдив, както и Пътуващ фестивал, българското издание на конкурса с обучителна програма за комуникация на науката FameLab, обучения и други проекти.

Организаторна Софийския фестивал на науката еФондация „Красива наука“, със съдействието на София Тех Парк. Основен партньор е Министерство на образованието и науката, и фестивалът ечаст от Календара на културните събития на Столична община.

Корпоративните партньори имат собствена развойна и изследователска дейност, представят действителни технологични иновации и изявени политики за опазване на околната среда. Те са А1, Aurubis, ArPharm, EnduroSat, JobTiger, Kaufland, Office 1 и Overgas. Академичните партньори на фестивала са Българската академия на науките, СУ „Св. Климент Охридски“, ТУ-София, УАСГ, МГУ, ХТМУ, Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, ПУ „Паисий Хилендарски“, МУ-София, НБУ, НИМХ, GATE Институт, Националният институт по полярни изследвания, Българският антарктически институт, Clean & Circle, H2START. Медийните партньори на Софийския фестивал на науката са БТА, в-к Аз-Буки, Наука Офф-нюз, Media Bricks, Nauka BG, Обекти, Модернити, Sofia Globe, Виж! Новините за деца, Програмата.

Заедно с техническия екип на БиБиСи върху предаването работи и екипът на Bea Solutions България.

Биографични справки за панелистите:

CrowdScience

  • Проф. дбн Светла Данова е молекулярен биолог и ръководител на лаборатория по млечно-кисели бактерии и пробиотици в Института по микробиология към БАН. Има повече от 20 години изследователска дейност в областта на млечнокиселите бактерии – пробиотиците. Кариерата на д-р Данова е изцяло в сферата на модерните микробиоложки проучвания на микроорганизмите, с насоченост към тяхната биотехнологична и медицинска значимост. За изследванията си проф.Данова е изнесла множество доклади на различни международни конференции в България и чужбина. Тя е ръководител и участник в 10 различни изследователски проекта и участник в 23 национални и международни проекти по проблемите на храненето, безопасност на храните, микроби и здраве, пробиотици и контрол над патогените. Проф. Данова е автор на над 120 научни публикации в международни издания.
  • Д-р Ивайла Сопотенска има докторантура по темата за безглутенови изделия в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Ръководител лаборатория в Отдел Качество и безопасност на продукта в Монделийз, във Фабриката за шоколадови изделия в Своге. Финалист е на конкурса „Лаборатория за слава“ (Fame Lab) от 2014, 2016 и 2021 г., лектор в TEDxSofia, фестивалите на науката на Фондация „Красива наука“, била журналист в ОффНюз Наука, ментор на ученици.   
  • Наско Стаменов е завършил Химия на материалите в Софийския университет и е един от най-успешните комуникатори на наука в България. Преподава в НПМГ и на студенти в Химическия факултет, опитен демонстратор и комуникатор на науката с множество участия в събития и фестивали, както и в медиите, в това число редовен гост в „100% будни“ по БНТ.

The Evidence

  • Доц. д-р Петя Димитрова е имунолог от Лаборатория по имунотерапия към Департамента по имунология на Института по микробиология, БАН. В последните 15 години се занимава с изучаване на вродения имунитет и възпаление. Интересува се от новите технологии, изследващи вродения имунитет и в настоящите си проучвания се е насочила към търсенето на нови терапевтични подходи, насочени към вродения имунитет при остро и хронично възпаление. Специализирала е в Германия, Италия и САЩ.
  • Д-р Зорница Спасова е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по „Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве от 2008 г. Експерт е при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община ‘21 – ‘30 г. Със статиите в Климатека е носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество. От януари 2024 г. е посланик на Европейския климатичен пакт за България. Стипендиант на Earth Journalism Network за отразяване на СОР29 в Баку, Азербайджан. Представител на България в работна група по здравеопазването при изменение на климата към СЗО.
  • Елисавета Петкова е български учен, която работи в Колумбийския университет в САЩ. Тя преподава „Науки за Земята“ и „Граници на науката“. Изследователските й интереси са в областта на промените в климата и връзката му с общественото здраве, околната среда, устойчивостта, урбанизма.
  • Д-р Андреас Флорис е лектор по физиология в Университета Тесалия в Гърция, Университета Отава в Канада. Повече за него: https://www.pe.uth.gr/index.php/en/component/tlpteam/team/flouris-eng

Снимки: Ико Медиа

Участвайте в проект за гражданска наука: големият проект за тоалетната! 

Екип от учени от Иновационния хъб за пластмасови отпадъци при британския University College London (UCL Plastic Waste Innovation Hub) стартираха тази инициатива за гражданска наука в рамките на своя изследователски проект за търсене на иновативни решения за устойчиви хигиенни материали и намаляване на пластмасовите отпадъци. Обръщат се към хора от целия свят с надеждата да съберат колкото може по-разнообразни впечатления, опит и мнения.

Фондация „Красива наука“ се присъединява към усилията на екипа и каним български граждани да участват в анкетата, за да разберат учените ефективните методи за приучаване на деца към тоалетната. Ако сте родител или друг възрастен човек, отговорен за приучаването на деца към тоалетната, участвайте в този международен проект за гражданска наука www.bigtoiletproject.org.

Споделете своя опит кой метод е най-добър за вас и за децата, както и какво е най-доброто решение за околната среда? 
Ако имате нужда от превод на уебсайта, използвайте автоматичния превод на браузъра. 

Известният британски ТВ и подкаст водещ, комуникатор на науката и актьор Далас Камбъл ще води Майсторския клас за финалистите на FameLab България

Най-важният елемент от конкурса за комуникация на науката FameLab е двудневния присъствен Майсторски клас за финалистите, които ще бъдат избрани в пет подборни кръга в София, Варна, Пловдив и на остров Ливингстън. Обучението ще се проведе на 12 и 13 април 2025 год. и негов водещ ще бъде едно от най-известните лица на предавания по ВВС, National Geographic, Discovery Channel и други световни медии, Далас Камбъл.

Далас Камбъл

За себе си Далас споделя, че е приел като своя мисия да изведе науката и технологиите извън лабораториите директно до ежедневния живот на хората.

Той е лицето на някои от най-известните телевизионни предавания, базирани на фактология, като: Science of Stupid, Bang Goes the Theory, The Gadget Show, Stargazing Live, The Sky at Night, Supersized Earth, Time Scanners, City in the Sky, Egypt’s Lost Cities, The Treasure Hunters, и др. Водещ е на подкаста за история на изобретенията Patented и поредицата In-Orbit, която разглежда как космическите технологии преобразуват света ни. Страстен посланик на STEM, Далас редовно участва в различни публични събития за наука, като младежкия проект TeenTech и, разбира се, FameLab. Автор е на Ad Astra: An Illustrated Guide to Leaving the Planet – книга за невероятната история на космическите полети на човечеството, съавтор е на Aliens: Is There Anyone Out There? с редактор Джим Ал Халили, и на множество публикации в сп. Science Focus, в-к The Observer/Guardian и др. През 2017 год. Далас е удостоен с престижната награда на името на Сър Артър Кларк за приноса си в популяризиране на космическите науки, и е Почетен член на British Science Association.
Повече за Далас Камбъл можете да прочетете на сайта му www.dallascampbell.co.uk.

Далас ще води Майсторския клас за финалистите по утвърдена от британските създатели на конкурса програма, в която задълбочено се разглеждат различни аспекти от ефективното публично говорене за наука пред неспециализирана аудитория, в това число и медии.

Ко-водеща в Майсторския клас е актрисата Ангелина Славова, която от много години помага на финалистите в конкурса да станат по-уверени пред микрофон и на сцена, да преодолеят задръжките си пред публика и да овладеят сценичното си поведение така, че да постигнат максимален успех в комуникацията на своите послания за науката и технологиите.

Майсторският клас е задължителен етап в конкурса и негов най-важен елемент. FameLab e създаден преди 20 години от организаторите на Челтнъмския фестивал на науката именно с цел откриване и усъвършенстване на нови гласове от различни научни и технологични области. От 2007 год, две години след стартирането на конкурса в Обединеното кралство, той се превърна в международен и достигна до близо 40 страни по света, в това число и България. До момента повече от 40,000 учени от 6 континента са преминали през него, а обучените финалисти са сред най-изявените имена на научната комуникация в своите страни, като същевременно развиват и успешни изследователски кариери.

За повече информация за конкурса в България и как желаещите да участват могат да се регистрират, за да се преборят за място в Майсторския клас под ръководството на Далас Камбъл и Ангелина Славова, вижте https://beautifulscience.bg/famelab.

Българската антарктическа база става домакин на кръг от най-големия конкурс с обучителна програма по комуникация на науката в света FameLab

От началото на годината започна записването на участници за XVI българско издание на най-големия конкурс по комуникация на науката в света, FameLab. Също от началото на годината български учени, изследователи, технолози, инженери и иноватори могат заявят участие в най-стария фестивал на науката в страната – XV Софийски фестивал на науката, 8-11 май.

До 23 февруари тече записването за първия от петте подборни кръга ще се проведе на 25 януари 2025 год. в Зала „Властелини на планетата“ в Националния природонаучен музей при БАН. Освен в София, Варна и Пловдив, на 11 февруари за първи път в света ще има кръг на конкурса на Българската антарктическа база на остров Ливингстън в Антарктика. След ЦЕРН и НАСА, където Famelab е провеждан, и близо 40 страни в Европа, Азия, Африка, Австралия, Северна и Южна Америка, организаторите от Фондация „Красива наука“ и техните партньори ще проведат подборен кръг на живо за участници от научния и логистичен екип на 33 Българската антарктическа експедиция и Научноизследователския кораб НИК421, които са част от най-голямата лаборатория на открито. Събитието ще бъде излъчвано на живо по интернет, а организаторите са планирали и публично гледане на изявата на българските антарктици в пространството за културни прояви в Централни хали.

FameLab е конкурс за научна комуникация и обучение без аналог в света. Създаден е през 2025 г. от Челтнъмския фестивал на науката и тази година отбелязва своя 20-годишен юбилей. Освен от природните, математическите и инженерни науки, поради високата степен на интердисциплинарност в съвременните научни изследвания вече се допускат за участие и хора от социалните науки. Всичко за правилата, реда за провеждане и подготовка на конкурса, както и регистрацията за участие можете да намерите на адрес https://beautifulscience.bg/famelab/.

Също от началото на годината български учени, изследователи, технолози, инженери и иноватори могат да подават своите заявки за участие в най-стария фестивал на науката в страната.
Софийският фестивал на науката (8 до 11 май, София Тех Парк), навършва 15 години. Отворената покана за участие е насочена към изследователи в български и чуждестранни научни институти, университети, R&D отдели, стартъпи, както и онези, които ползват в работата си резултатите от научни изследвания и иновации. Успоредно с набирането на български участници, Фондация „Красива наука“ потвърждава и международните гости за фестивала. Както стана традиционно, в Отворената покана има изброени видни световни и български годишнини, свързани с развитието на науката и технологиите, което проучване организаторите правят ежегодно, за да допринесат и по този начин за повишаване на информираността, научната грамотност и критичното мислене. Отворената покана е достъпна на сайта на фондацията, а крайният срок за подаване на заявки е 31 януари 2025 год.

Бележки за редактори:

  • Международният конкурс за комуникация на науката FameLab има за цел да открие, обучи и даде платформа на нови гласове от различни области на науката и технологиите. Конкурсът е създаден от Челтнъмския фестивал в Обединеното кралство през 2004 год. от някои от най-видните учени в страната. През 2007 год. конкурсът стана международен чрез партньорство с Британски съвет.
  • В България конкурсът се провежда от 2007-2021 год. от Британски съвет съвместно с Форум „Демокрит“ и Министерство на образованието и науката и множество партньори. Страната е сред първите от общо близо 40 държави по целия свят, организирали национални конкурси. В проведените до 2021 год. 15 издания у нас се резервираха над 700 участници, ок които 120 финалисти от всички области на науката и инженерните дисциплини преминаха през обучението, най-важен елемент на FameLab. Днес успешни комуникатори на науката, финалисти от всички издания споделят, че придобитите комуникационните умения по време на обучението са полезни и в изследователската им дейност, освен за представяне пред неспециализирана публика.
  • Някои от партньорите на Фондация „Красива наука“ за конкурса в България включват Министерство на образованието и науката, Софийски университет „Св. Кл. Охридски“, Националният център за полярни изследвания, Българският антарктически институт, Националният природонаучен музей при БАН, Форум „Демокрит“, Географ БГ, Аурубис, Кауфланд, БТА, в-к АзБуки, Евронюз България, Media Bricks и др.
  • FameLab протича в няколко етапа:

5 подборни кръга („кастинги“) – януари-март 2025

  1. На всеки от кастингите се избират 2 или 3 финалисти (общо 10-12 души)
  2. Финалистите преминават през 2-дневно интензивно обучение – април 2025
  3. Национален финал – 11 май 2025 (в последния ден на Софийския фестивал на науката, който ще се състои националният финал 8-11 май 2025 г.).
  4. Победителят ще участва в Международния финал заедно с победителите на още 10 страни (към момента).
    • Участниците подготвят 3-минутни представяния без помощта на powerpoint. Критериите са: научна достоверност, разбираем език, атрактивно представяне. В журито влизат изявени учени и журналисти, които излъчват победител и двама подгласници. Публиката гласува за своя фаворит.

За контакти: Любов Костова, Партньорства и комуникации, Фондация „Красива наука“
тел. 0887 424249, lyubov.kostova@gmail.com; communications@beautifulscience.bg
Фондация „Красива наука“:
www.beautifulscience.bg @BeautifulScienceBG beautifulsciencebg
BeautifulScienceFoundation Софийски фестивал на науката I Facebook

Станете част от 15 Софийски фестивал на науката

От 8 до 11 май 2025 год. Фондация „Красива наука“ ще проведе петнадесетото издание на Софийския фестивал на науката в София Тех Парк и допълнителни локации.

С настоящата Отворена покана за участие търсим изследователи в български и чуждестранни научни институти, университети, R&D отдели, стартъпи, както и онези, които ползват в работата си резултатите от научни изследвания и иновации. Насърчаваме специално учени, които не са участвали във фестивала до момента. Интересуваме се както от фундаменталните науки, така и най-новите проучвания от България и света, които могат да бъдат оповестени и/или коментирани пред публика.

Срокът за подаване на заявки за събития и щандове е 31 януари 2025 г.
Вижте подробното описание с формуляри за заявка:

Обучение по комуникация на науката

Фондация „Красива наука“ в партньорство с МОН организира на 14 и 15 декември двудневен присъствен курс в София по комуникация на наука за млади учени от университети и изследователски институти.

Курсът е безплатен и е насочен към докторанти, постдок и млади учени основно в СТЕМ областите, учещи или работещи в институтите на Българска академия на науките и Селскостопанска академия, и от университетите.

Участниците ще се запознаят с принципите и видовете научна комуникация, ще работят за развиване на умения за създаване на съдържание с утвърдени български комуникатори на науката, по презентиране на съдържание с актьор и по умения за работа с медии с журналист.

Обучението ще се води от: проф. Милена Георгиева, молекулярен биолог, БАН; доц. Владимир Божилов, астрофизик, СУ „Кл. Охридски“; Наско Стаменов, химик, демонстратор и учител, НПМГ; Ангелина Славова, актриса, Младежки театър Николай Бинев“; Катя Василева, журналист в БНР и комуникационен експерт.

Точната програма и място ще бъдат обявени допълнително.

За да се запишете, попълнете формуляра: https://forms.gle/RD23stQEm4YCH3PL6

Съобщение до медиите

Вторият Пловдивски фестивал на науката поглежда към теми от значение за всеки от нас през очите на учени от Пловдив и страната

От синтетична кожа и съставките на козметичните продукти до търсенето на алтернативни форми на живот и трупане на знания за вирусите, каква е ролята на изкуствения интелект в медицината и какво знаем за психичното здраве. Какви са постиженията българските учени на Антарктида, защо е важно да разчитаме фосилите и какви са скъпоценните камъни на България. Какви са идеите на натуралистите на ХIХв.? А заплахите пред родната природа? Тези и още много други въпроси са теми в програмата на втория четиридневен Пловдивски фестивал на науката, който ще се проведе от 28 ноември до 1 декември в сградата на Центъра по растителна и системна биология и биотехнология на ул. „Свети Княз Борис I – Покръстител“ 14 в жк Тракия. Фестивалът се организира от Фондация „Красива наука“ под патронажа и основното партньорство на МОН и Община Пловдив, както и редица академични, изследователски, образователни, корпоративни, медийни и международни партньори.

Програмата включва повече от 100 индивидуални събития за различни възрасти и типове публика – деца, ученици с учители, семейна публика и дори стриктно 18+. Разделена е на Училищна и Основна програма. Всички събития са безплатни, но предварителната резервация на места гарантира вход, тъй като местата са ограничени и се изчерпват. В комплексния подход за създаване на истинско фестивално изживяване, посетители на различни възрасти и с различни интереси ще могат да слушат, обсъждат, изпробват, дебатират, научат, четат и видят наука от Пловдив, България и света.

Всички събития са безплатни, но предварителната резервация на места гарантира вход, тъй като местата са ограничени и се изчерпват.

До момента в повече от 1000 пловдивски ученика от 1 до 12 клас са регистрирани от своите учители за над 1700 места в Училищната програма на 28-29 ноември. Записванията продължават, а незаетите места ще бъдат отворени за достъп от обща публика от понеделник 25 ноември.
Програмата за училища и формулярът за заявяване на места: https://tinyurl.com/3s8atwpu.

В Основната програма (вечерните часове на 28-29 ноември, и целите дни 30 ноември и 1 декември) публиката ще има среща с някои от най-изтъкнатите български учени със световно признание, както и по-младите им колеги. Сред тях са биотехнологът от Пловдив проф. д-р Милен Георгиев, най-награждаваният с Награда „Питагор“ на МОН български учен, и палеонтологът проф. Майкъл Санди, които работят в Центъра по растителна и системна биология и биотехнология; микробиологът и вирусолог проф. Радостина Александрова от БАН; доаейнът на българските изследвания в Антарктика, геологът проф. Христо Пимпирев, химиците проф. Милен Богданов, доц. Лъчезар Христов и Наско Стаменов, психоаналитикът проф. Моника Богданова, молекулярният биолог д-р Петър Ефтимов, геоложката Теодора Билярска, физикът от Пловдивския университет д-р Стефан Николов; пловдивчанките д-р Христина Тасева (ветеринарна медицина) и д-р Теди Къртева (дентална медицина), зоологът от Русе Венцеслав Петков, астрономът Никола Каравасилев, ръководител на Олимпийския отбор по астрономия и астрофизика; уредникът на Регионалния природонаучен музей – Пловдив д-р Светлозара Казанджиева и други. Специалният фокус върху учени от Пловдив цели да представи на публиката върху какво работят изследователите в града. Учени от Пловдив представят теми и в Училищната програма. Сред тях са екипи от Технически университет, Института по овощарство, Аграрния университет, Медицински университет. Основната програма и пропуски: https://tinyurl.com/bdej69nf.

Всички събития се провеждат в сградата на Центъра по растителна и системна биология и биотехнология на ул. „Свети Княз Борис I – Покръстител“ 14 в жк Тракия. По време на фестивала обичайните пространства се преименуват с научни термини – Зала Космос с А1 и Зала Лаборатория с Аурубис ще са място за презентации, научни шоу и дискусии, а Зала Енергия и Зала ДНК ще приютява практическите работилници.

Освен събитията в зали, във фоайето, където е Зона Откривател, посетителите ще видят три разнообразни изложби, посветени на 70-годишнината на ЦЕРН, на научни илюстрации и на животински видове в риск от изчезване заради човешката мода. Щандовете на учени, иноватори и технолози привличат винаги с вълнуващите демонстрации и експерименти, с игрите и непосредствения контакт с наука. Ще можете да видите анти-треморна ръкавица, върху която работят изобретатели от Пловдив в помощ на хора с тремори; да поиграете с роботи и да се научите да ги програмирате и още много други. Мнозина избират да посетят фестивалите на Фондация „Красива наука“ именно заради Зона Откривател – достъпът е неограничен през всички дни на фестивала и не зависи от посещения на събитията в залите. Тук ще намерите и Фестивалната книжарница на Жанет-45, където ще можете да закупите книги за наука за всички възрасти. Вижте кого ще срещнете в Зона Откривател в Пловдив: https://tinyurl.com/bd6t44t6.

Тъй като на 1 декември светът чества Международния ден на Антарктика, фестивалът поглежда към най-отдалечената лабораторна база на България на Ледения континент, където работят и пловдивски учени, през няколко различни гледни точки. В училищната програма е включено представяне на професиите, които могат да отведат младите хора до Антарктида („Кой работи на Антарктида“). През всички дни на фестивала публиката в Зала Космос с А1 и Лаборатория с Аурубис ще бъдат подканени да влизат в залата с различни звуци, записани от музикантката и музикален редактор в БНР Марина Великова по време на престоя й на българската антарктическа база и научноизследователски кораб; а в самия ден проф. Христо Пимпирев и Иглика Трифонова ще представят за първи път в Пловдив своята най-нова книга „Антарктическият стопаджия“, която ще можете да си закупите на български или английски и да вземете автограф лично от един от най-видните и обичани български лица на науката. Пак на 1 декември своята фотоизложба ще открие Марина Великова в центъра на града. Вижте къде и кога: https://tinyurl.com/yzunf8hn.

През 2025 год. Фондация „Красива наука“ връща България в най-големия и най-известен международен конкурс за комуникация на науката Лаборатория за слава FameLab. За да стартира кампанията за 16-то издание на конкурса в България, в рамките на Пловдивския фестивал на науката ще се излъчи на живо пред публика в залата Международният финал на FameLab за 2024 г. с участието на учени от 10 страни по света. В залата ще присъства и един от членовете на международното жури, Любов Костова. Финалът ще може да бъде гледан онлайн, но всеки, който иска да сподели на живо изживяването, може да вземе своя пропуск: https://tinyurl.com/4ssmh3eu.
Конкурсът Лаборатория за слава FameLab със своите 15 издания в България до 2021 год., създаде мрежа от учени от цялата страна, в това число и в Пловдив, подготвени за среща с ненаучна публика на различна възраст и интереси, както и за изяви в медиите. Мнозина от участващите в Пловдивския фестивал на науката презентатори и водещи работилници, добре познати лица от телевизионни предавания, работещите в научни детски центрове, учители по СТЕМ дисциплини, са финалисти от конкурса през годините. Те са част от глобална мрежа от учени-комуникатори от над 35 държави по света. Конкурси FameLab са провеждани в НАСА и ЦЕРН, тъй като ръководителите на тези най-големи международни научни инфраструктури осъзнават важността на комуникативните умения на учените за познатостта на техните постижения сред обществото. Ето защо през м. февруари 2025 год., за първи път в света Фондация „Красива наука“ ще проведе един от кръговете на конкурса на българската антарктическа база на о-в Ливингстън и ще го излъчва на живо.

В програмата за деца са включени множество работилници и забавни научни шоу. Освен това, могат да гледат научно-популярни филми на National Geographic и българските игрални филми за приключенията на младия изследовател Тони в „Случая Кюри“ и „Случая Тесла“.

Зрителите ще могат да видят биографични филми за две видни личности в науката. Документалният филм за проф. Минко Балкански от сценариста, редактор и ТВ продуцентка от БНТ Владина Цекова разказва за пътя на този изключителен български учен и вдъхновител. Игралният полско-френски филм, определян като един от най-добрите биографични филми за Мария Склодовска-Кюри, разказва не само за научната ѝ работа, но представя и личния ѝ живот, в т.ч. трудните взаимоотношения с Пол Ланжевен.

За посетители и в Основната, и в Училищната програма, които владеят английски език, интерес ще представляват и записите от презентации на живо на някои от най-блестящите международни гости на Софийския фестивал на науката. Тези записи не са достъпни другаде и се излъчват ексклузивно за фестивалната публика на оригиналния език на представяне, без субтитри. Сред тях има австрийски химик-радиолог, американски астрофизик, белгийски космолог, работил редом със Стивън Хокинг, унгарски технолог, посветил се на въвеждане на новите технологии в образованието, китайски антрополог.

Всичко за Фестивала можете да видите на адрес: https://beautifulscience.bg/plovdiv-science-festival/. Можете да сортирате програмата по теми и дни, или да попитате изкуствения интелект асистент на сайта, чат-бота Краси, специално разработен за фестивалите на Фондация „Красива наука“ от технолозите в Umni.bg през 2024 г.

Пловдивският фестивал на науката се организира от Фондация „Красива наука” под патронажа и националното партньорство на Министерство на образованието и науката, и основни партньори в града Община Пловдив и Центърът по растителна и системна биология и биотехнологии.

Корпоративни партньори: А1, Аурубис, ABC Communications & Design, JobTiger, ИК Жанет-45

Академични и образователни партньори: Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Технически университет – Филиал Пловдив, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Аграрен университет, Медицински университет-Пловдив, Институт по овощарство, Регионален природонаучен музей-Пловдив, Регионален исторически музей-Русе, Български антарктически институт, Национален институт за полярни изследвания, Университет за деца, Млад изобретател, MindHub, Futura Tech, Autodontics, Клуб Квант

Международни партньори: Австрийско посолство, Посолство на САЩ, Унгарски културен институт, Френски културен институт, Посолство на Китай, Португалски културен и езиков център, National Geographic

Медийни партньори: БТА, в-к Аз-Буки, Наука ОФФНюз, Media Bricks, Sofia Globe, Програмата, БГ Наука, Уча в Пловдив.

Информация за журналисти:
• Моля изпращайте своите заявки за акредитация с Вашето име и медиа на адрес communications@beautifulscience.bg
• Заявки за интервюта изпращайте на същия адрес communications@beautifulscience.bg
• За пълната програма на фестивала: https://beautifulscience.bg/p-programa/

Съобщение до медиите: III Варненски фестивал на науката

Морска медицина и метеорология, екосистемата на Черно море, как учени от Варна работят с френски колеги и измерват различни показатели за състоянието на морската среда по целия свят и в Черно море. И още: за вирусите и хората, алтернативни форми на живот, тайният живот на ледниците, как дроновете помагат на учените с набирането на данни, космически загадки, геномът на България – това са само част от темите, върху които работят изследователи от Варна и страната, включени в III Варненски фестивал на науката от 24-27 октомври 2024 г. във Фестивалния и конгресен център във Варна. Програмата предлага 90 индивидуални събития, всяко адресирано към конкретна, описана публика в няколко зали и пространства едновременно, които в дните на фестивала получават своите фестивални наименования. Публиката ще може да избере между презентации и научни шоута, прожекции на документални и игрални филми, записи от събития с чуждестранни гости от софийското издание на фестивала тази година, работилници, и атрактивни демонстрации и експерименти на щандове.

Третото издание на Варненския фестивал на науката цели да представи по достъпен и атрактивен начин на публиката в града актуалните теми, по които работят изследователи, технолози и иноватори в университетите и институтите във Варна и страната. Знанието за човешкото здраве и здравето на планетата, за космоса и технологичните иновации са директно свързани с ежедневието и качеството на живота на всеки един от нас, и допринасят за утвърждаването на критическото мислене в борбата с дезинформацията и конспиративни теории.  Фестивалът се организира от Фондация „Красива наука“ с основното партньорство на Министерството на образованието и науката и Община Варна, заедно с академични, корпоративни, международни и медийни партньори.

Първите два фестивални дни са отделени на Училищна програма, за която учители вече резервираха места за над 530 ученика. Учителите все още могат да заявят посещения за своите класове в събития на адрес: https://beautifulscience.bg/programa-za-uchilishha-varna/. Училищната програма започва в 9:30 ч. на 24 октомври с шоуто „Влакна и въжета“, което дава първи досег на учениците със знанието за материалите и защо това е важно в ежедневието. Учителите могат да избират между практически работилници по различни предмети, презентации от действащи учени и прожекции. Във филмовата програма са включени филми на National Geographic за дивата природа, както и документалният филм за живота на проф. Минко Балкански на сценариста и ТВ продуцент Владина Цекова. За ученици, които изучават английски и френски език има прожекции на събития с чуждестранни учени, записани по време на гостуването им на Софийския фестивал на науката през м. май, които ще бъдат показани за първи път пред публика извън залите. Професиите на Антарктида, с какво се занимават минералозите и еколозите, как технологиите помагат за изучаване на ледниците са все теми в помощ на професионалната ориентация на младите хора. Специално за младите хора във Варна гостува и научно-популярният театрален спектакъл „Дългият път към звездите“, който представя последните научни теории за произхода на Слънчевата система и живота във Вселената. Автори и участници в спектакъла са астрофицикът доц. д-р Владимир Божилов и режисьорът и актьор Димитър Узунов. Със свой спектакъл за „Ресторант на края на Вселената“ участват и ученици от кръжоците по астрономия към Народна астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ – Варна, под ръководството на д-р Ева Божурова. Включено е и специално събитие в помощ на учителите и ползването на новите технологии в образованието от водещ унгарски изследовател (прожекция, на английски език).

В Основната програма – следобедните и вечерни часове на 24 и 25 октомври, и цялата програма през уикенда – има събития за деца, семейна публика и възрастни. Планираните събития за деца са програмирани успоредно с теми от интерес към родителите им.

Важна цел на фестивалните организатори е да представят работата на варненските учени, технолози и иноватори. Хидробиологът проф. д-р Валентина Тодорова от Института по океанология – БАН във Варна ще представи еволюцията и съвременните структура и процеси в черноморската екосистема. Метеорологът от Националния институт по метеорология и хидрология във Варна д-р Венета Тодорова ще разкаже как се правят прогнозите така, че ние да планираме спокойно почивка на нашето Черноморие и да не се притесняваме да излизаме за риба или разходка в морето. Екологът д-р Александър Зарков от Университетски ботанически градини към СУ „Св. Климент Охридски“ във Варна ще въведе най-малките природолюбители в безкрайно разнообразния и интересен свят на Ботаническите градини. Екип с ръководител м-р д-р Росица Недева от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ ще представи изключително важните за безопасността по морета и суша специалности „Военен лекар“ и „Военна медицинска сестра“. Французинът Ян-Ерве Де Рок от институцията, която координира плаващите устройства на Argo в Европа и ас. Виолета Слабакова от Института по океанология – БАН ще разкажат как съвместният им проект ползва иновативни автоматични профилиращи буйове за подаване на сателитни данни за проследяване на морската среда.

Към варненските си колеги се присъединяват български изследователи от страната: вирусологът и професор по морфология от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН проф. д-р Радостина Александрова; зоологът и уредник в отдел „Природа“ на Регионален исторически музей – Русе Венцеслав  Петков; ветеринарният лекар и молекулярен биолог от СУ „Кл. Охридски“ гл. ас. Петър Ефтимов; химиците доц. д-р Лъчезар Христов от СУ „Кл. Охридски“ и Наско Стаменов; географът и експерт по Геопространствени системи и технологии Кристиан Кирилов, астрофизикът и зам. декан на Физическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ доц. д-р Владимир Божилов; лабораторният мениджър на Центъра по молекулна медицина в Медицински университет – София Даниела Костова; докторът по електронни технологии от БАН и част от инженерния екип, който се грижи за функционирането на българската антарктическа база д-р Петър Сапунджиев; геологът от Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми в СУ „Кл. Охридски“ Теодора Билярска, и др. Наред с тях в програмата отново са включени записи (на английски език) от събития от софийския фестивал: белгийски космолог, работил дълго със Стивън Хокинг; австрийски радиохимик, член на Националната лаборатория в Лос Аламос; американски астрофизик, част от мисията на НАСА за връщане на проби от астероид OSIRIS-REx; китайски палеонтолог.

Програмата за деца през уикенда включва няколко различни работилници от екипите на образователните предприемачества „Университет за деца“, Академия „Никола Тесла“ заедно с португалските си партньори от The Inventors, MindHub и Център за забавна математика, както и няколко от учените с презентации и шоу. Специално за фестивала са включени прожекции на детските игрални филми на режисьора Андрей Хадживасилев „Случаят Кюри“ и „Случаят Тесла“ за приключенията на младия изобретател Тони и неговите приятели от училище. Оригиналният сценарий на Андрей Хадживасилев и екипа му е вдъхновен от посещение на Софийския фестивал на науката, доказателство за ефективността на комуникативни, достъпни, атрактивни събития за наука, в каквито е специализиран екипът на Фондация „Красива наука“.    

Вход в залите за събития става срещу безплатни пропуски и не по-късно от 10 минути след началото на събитието. Пропуски се предварително резервират от сайта на фестивала https://beautifulscience.bg/v-programa/. За събитията, в които остават свободни места, ще бъдат допускани и зрители, дошли директно във фестивалния комплекс, но след въвеждането на зрителите с предварителни пропуски.

Фестивалът ще се проведе в 4 зали, които по традиция се преименуват с имена, свързани с наука. Те са двете зали за представяния на сцена и прожекции: Зала Космос в партньорство с А1 (Зала 4, Пресцентър), Зала Океан (Зала 5), и две зали за практически работилници Зала Лаборатория (Зала 7) и Зала ДНК (зала 12).

Официалното откриване ще се състои на открито в билетното фоайе на ФКЦ, което във фестивалните дни ще се нарича Зона Откривател в партньорство със Солвей Соди, на 24 октомври от 10:30 до 11:00 ч. с участието на официалните гости от основните партньори на фестивала.

Екипът на фестивала ще бъде подкрепен от млади доброволци от Варна.

Варненският фестивал на науката се организира от Фондация „Красива наука“. Основен партньор е Министерството на образованието и науката, а във Варна фестивалът е подкрепен от Община Варна.

Корпоративни партньори: А1, Солвей Соди, ABC Design & Communication и JobTiger

Академични партньори: Висш военноморски университет; Технически университет Варна; Медицински университет Варна; Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“; Университетска Ботаническа Градина – Варна; Институт по океанология при БАН; Астрономическа обсерватория „Н. Коперник“; Софийски университет; Център за изследвания и анализи

Международни партньори: Австрийско посолство; Посолство на САЩ; Институт Лист – Унгарски културен институт София; Френски институт и Посолство на Франция; Португалски културен и езиков център „Камойш София“; Посолство на Китай; National Geographic

Медийни партньори: БНР Варна; БТА; в-к Аз-Буки; MediaBricks; Наука OFFNews; Програмата; БГ Наука; Варна Нюз

Визуалният дизайн е на Eyes Company, а всички материали се печатат във варненската фирма Експрес принт.
Информация за журналисти: